отново си вдигам багажа и – ще се видим от другата страна!

15-те ми минути слана продължават на

http://6turec.wordpress.com

научи ме на сън.

мога да си пожелая толкова много книги и дори
няма да прочета докрай всичките. отдавна искам дебело
кожено яке, от изкуствена кожа. чаят никога
не е прекалено много..

този път обаче няма да поискам друго. освен да
ме научиш как се заспиваше.
как се преминаваше
от работното, будно състояние към това абсолютно
примирение на сетивата и подмяна на вертикала с
хоризонтал, абдикацията на мисълта, застиването.

как се потъваше, как се потъваше.
как се оставаше там продължително време, след извъртането на
минималния набор часове. как се оставяха
тези и следващите да отминат, да прекратят набързо
бъденето си без никакъв спомен – освен едно лице
насън. как се ставаше накрая, с бавно отваряне на
очите и нахлуване на ятото на шепота или може би
с рязко изправяне, или пък с дълго въргаляне в
завивките по време на нещо красиво.

научи ме на сън.
призив. молба. молитва.

научи ме да заспивам, когато мога да не заспивам,
и да спя, когато мога да будувам.

винаги съм завиждал на ирина флорин.

не може да е толкова трудно,
наблюдавам останалите, бързо заспиващите, докато
още пресявам деня си наум в застинала поза.
не може
да е толкова трудно да не спиш прегърнал – а пък как
лесно се свиква.
не може да е толкова трудно. никога
не ме беше страх от тъмното, страх ме е само да
загася лампата.
и затова, затова просто ме научи.
но няма да го направиш, нали?

защото си зает със своя собствен сън.

не ми трябва памет. излишни почести. багаж, който няма да взема при пожар.
снимките ограбват слепотата на зрението. адресите и събитията пречат да е забавно.
разбира се, думите нараняват най-венозно, с тях се казват лъжи, в някои случаи – истини
(истината не може да остане непокътната, освен под два метра пръст).
не ми трябва памет. студено ми е.

………………………………………………………………………………………………………………..

Моите любими неща

Капки дъжд по роза, котешки мустачки,
меден чайник, ръкавици от вълна в студа,
увити с връв, кафяви хартиени пратки
са някои от моите любими неща.

Щрудел ябълков, понита с цвят на каймак,
звънци и звънчета, и шницел с юфка,
ято гъски към луната в тихия мрак
са някои от моите любими неща.

Девойки с бели рокли и шарфове сини,
снежинки, накацали по миглите и носа,
и в пролет топящи се сребърни зими
са някои от моите любими неща.

Щом кучето ухапе,
щом ужили пчелата,
щом се чувствам най-зле
в мисълта си аз просто извиквам нещата,
които обичам, и
съм вече добре.

http://www.youtube.com/watch?v=k-HhoQLC9q8&feature=related   -  >

Помня как влязох в онова арабско магазинче на Женския, за да си взема мате. Имах повече жълтици, а тогава единственият вид зелен чай ме гледаше обещаващо, мистериозно и – най-вече – зелено. Тогава не знаех нищо за него, но по презумпция съм наясно, че всичко зелено трябва да е хубаво. Така започна нашата засега кратка, но обещаваща афера. Дори в момента – нещо крайно непрепоръчително за европеец след полунощ – термосът ми е зареден и – ОМБ, докато ме нямаше е успял някак да заздрави вчерашната си пукнатина и не пропускаа!

Естествено, не пия зелен чай заради причините, които ще изброя. Всичко се дължи на вкуса. В началото ми дойде малко неестествено, но нищо чудно след примерно шестнайсет години заблуда, че „чаят“ пребивава тенденциозно в торбички и е колкото полезен, толкова и безвкусен. Но финито! Туй то. Време е за революция и то чаена.

Защото зеленият чай:

1. съдържа полифенола EGCG, който засилва метаболизма и изгарянето на калории. По тази причина чаят се ползва в разни диети, а пък отделно редовната му употреба също гори по някое килце. (Това не значи, че може да се лочи ден и нощ, понеже съдържа, макар и малко, кофеин.)

2. вярвай, не вярвай – предпазва от развивието на кариеси.

3. ободрява и подобрява паметта.

4. влияe добре при прекомерна злоупотреба с очичките.

5. засилва имунната система, поради което явно предпазва от развитието на рак и злокачествени тумори, а и се препоръчва при болестта на Алцхаймер. Т.е., ако го пиеш дълги години, рискът от последното намалява. Също и ако решаваш судоку.

6. отново невероятно, но факт: опъва кожата и отваря порите й. Това е хубаво, нали? (-:

7. безкомпромисно неутрализира свободните радикали, които имат главна вина за стареенето. Или, както казват китайците: пий зелен чай и ще живееш дълго (ама не чак толкоз, че да ти доскучае.)

8. е нафулен с 4 пъти повече витамин С от портокалите! Както и с Р. Still a nice thing. Укрепва стените на капилярите.

9. изхвърля натрупаните от тютюнопушенето вещества, от телата на недните пушачи. Отивам да запаля една и се връщам.

10. таи у себе си и цинк, което го прави подходящ за употреба от бременни. Жени.

11. предотвратява образуването на тробми в кръвта, които не правят друго, освен да предизвикват инсулти и сърдечни удари.

12. е вероятно причина за следната китайска поговорка: „По-добре стой три дена без храна, отколкото един ден без чай“. Простата сметка показва, че е по-добре да не ядеш 12 дена, отколкото да не пиеш чай 4.

[...]

101. Последно, но не и по важност: от две-три години се провеждат изследвания с зелен чай, изучаващи ефективността му при заразяване и развитие на ХИВ. Отново EGCG се свързва с клетките на имунната система, при което не оставя място за проникване на ХИВ. Още не е ясно докъде ще стигне това проучване, но се твърди, че пиенето на зелен чай редуцира риска от заразяване и намаля разпространението на гадния вирус. Освен това в комбинация с конвенционалните лекарства подобрява качеството на живот на заразените.

Всичко зелено трябва да е хубаво. Още за тези красиви, уханни стъркчета живот, поникващи от дълбините на вечно прощаващата ни земна майка, но сякаш пратени от небесата – някой друг път.

включете на средни специални ефекти.

аз
оставам
ня-къ-де (?)

http://juliencap.blogspot.com/  [nowhere fast]

.. един покрив, дето не го заключвали и с
него всъщност почнала цялата
история след някаква вечер с някакви люлки и нищо
особено за правене, а дори не било самъртайм още, нали разбираш. една вечер едни
хлапетии търсели покрив – и го намерили.

run to your grave ао тук отново понякога за малко

El hombre viene,el hombre se va/
Wednesday, November 5th, 2008 Thursday, November 8th, 2007
Tuesday, November 21st, 2006 Thursday, November 24th, 2005

честно. ще повярвам на всичко.
сами ми кажи едно. или две.
днес е вече топка в корема ми от
ден пълен с колела крачки разговори смях прозявки страх килими котка и свършва ако не почне друг след това още един навъртян километраж олекнал пакет цигари отброяване до понеделник за отежняла кредитна карта но така не може да се каже или една минута диалог определен образ който си намира непреситена ниша в наблъсканата

все едно съм в миналото,в нечие дежа-ву или на снимка.
нов аз в стар блог.

красиво гадно
време, локви като от книгата на Кейв, куци премръзнали котки, ръмéне, което пренавива функциите
на организма ти и настройва параграфи за следващия вой на сърдечната ти система. Пиша само за
тъжни пушещи жени.

And I’m lighter than I’ve ever been

чух преди няколко вечери един щурец на моста
между двете обели. странно наистина

в самоков има люлки за 1001 нощ и листопад, а децата учат изобразително в малки къщички в дворче. мобилни звънят в девическия манастир. всеки ден продължава по два-три, което е ужасно прекрасно. преоткривам трамвайно la oreja de van gogh.
las nubes lloran piedras

Дали по пътя слушам най-великата жена или се мъча да докарам някакво специфично настроение. Системата просто ми убива желанието. Колкото и прекрасни хора да има в даскало, каквито и пичове да са двама-трима от преподавателите, не мога да се примиря с недемократичното отношение към себе си и останалите, и да си зубря тихичко и свя/ито. Г� Е-то вони. Нямам впредвид тревата в тоалетните, а всичко останало. Трябва или да приемам на шега боклука(не красив като третия албум на групата:/) зад гордо развятото знаме на Европейския съюз, или да скапя изцяло. Добре,че има приятели,които да ме изкарват от омагьосания кръг по някое време,

току-що ми хрумна,че мога да пиша тук понякога.

аз: you`re the greatest.
той: thanks, man.

Гласът й остава до късно.
Нейното мнение е за по час.
Нашите сърца искат да бъдат презвети.
Неговият подарък остана въпреки хаоса.
Вашите писма още са наполовина.

пътуването започва толкова неочаквано и червеникаво като пресечен предизгрев, че раницата, която ти побира всичко необходимо и винаги носиш със себе си, сега се оказва безполезно празна. спомените, джанъм,
се събират и без багаж.

Posted in реставрация x Uncategorized forever young | Edit | 4 0 2 1 Comments »

1. веселин к Says:
   November 27th, 2007 at 3:47 am editд.х.?
   1. mimi Says:
      May 6th, 2006 at 10:21 pm editza kakvo stava vapros tuk?plissssssss obqsni mi.pi6i

      This entry was posted on Tuesday, November 21st, 2006 at 1:33 am and is filed under Uncategorized. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. Responses are currently closed, but you can trackback from your own site. Edit this entry.

      1. miu Says:
         November 26th, 2005 at 8:16 pm edithttp://grosni-pelikani.cult.bg/vnemchev/bukovski/duzsd.htm виж това непременно
         1. нели Says:
            October 20th, 2007 at 10:03 pm editмалоумници

            (от октомври, но просто е един вид класика)

обичам си новото вкъщи след
дълъг ден.
обичам дългите дни след
застояването в новото вкъщи.
а няколко крайно прилични песни
ми помагат в последните.

мартин, като ‘мога’