мартин на терасата

we're all quite mad here

Flower

Archive for November, 2009

памет

не ми трябва памет. излишни почести. багаж, който няма да взема при пожар.
снимките ограбват слепотата на зрението. адресите и събитията пречат да е забавно.
разбира се, думите нараняват най-венозно, с тях се казват лъжи, в някои случаи – истини
(истината не може да остане непокътната, освен под два метра пръст).
не ми трябва памет. студено ми е.

Моите любими неща

“Моите любими неща” е популярен джаз стандарт, но оригиналът звучи
в мюзикъл на име… “Звукът на музиката”. Има си и лежерно теглеща се в мистичен видео
формат екранизация. Под текста се помещава линк към едно изпълнение, ако ти се дослуша.
А, и прощавай, ама се поддадох на брилянтната рима “зле” – “добре” (-:

………………………………………………………………………………………………………………..

Моите любими неща


Капки дъжд по роза, котешки мустачки,
меден чайник, ръкавици от вълна в студа,
увити с връв, кафяви хартиени пратки
са някои от моите любими неща.

Щрудел ябълков, понита с цвят на каймак,
звънци и звънчета, и шницел с юфка,
ято гъски към луната в тихия мрак
са някои от моите любими неща.

Девойки с бели рокли и шарфове сини,
снежинки, накацали по миглите и носа,
и в пролет топящи се сребърни зими
са някои от моите любими неща.

Щом кучето ухапе,
щом ужили пчелата,
щом се чувствам най-зле
в мисълта си аз просто извиквам нещата,
които обичам, и
съм вече добре.


http://www.youtube.com/watch?v=k-HhoQLC9q8&feature=related   -  >

Зелен чай

Помня как влязох в онова арабско магазинче на Женския, за да си взема мате. Имах повече жълтици, а тогава единственият вид зелен чай ме гледаше обещаващо, мистериозно и – най-вече – зелено. Тогава не знаех нищо за него, но по презумпция съм наясно, че всичко зелено трябва да е хубаво. Така започна нашата засега кратка, но обещаваща афера. Дори в момента – нещо крайно непрепоръчително за европеец след полунощ – термосът ми е зареден и – ОМБ, докато ме нямаше е успял някак да заздрави вчерашната си пукнатина и не пропускаа!

Естествено, не пия зелен чай заради причините, които ще изброя. Всичко се дължи на вкуса. В началото ми дойде малко неестествено, но нищо чудно след примерно шестнайсет години заблуда, че „чаят“ пребивава тенденциозно в торбички и е колкото полезен, толкова и безвкусен. Но финито! Туй то. Време е за революция и то чаена.

Защото зеленият чай:

1. съдържа полифенола EGCG, който засилва метаболизма и изгарянето на калории. По тази причина чаят се ползва в разни диети, а пък отделно редовната му употреба също гори по някое килце. (Това не значи, че може да се лочи ден и нощ, понеже съдържа, макар и малко, кофеин.)

2. вярвай, не вярвай – предпазва от развивието на кариеси.

3. ободрява и подобрява паметта.

4. влияe добре при прекомерна злоупотреба с очичките.

5. засилва имунната система, поради което явно предпазва от развитието на рак и злокачествени тумори, а и се препоръчва при болестта на Алцхаймер. Т.е., ако го пиеш дълги години, рискът от последното намалява. Също и ако решаваш судоку.

6. отново невероятно, но факт: опъва кожата и отваря порите й. Това е хубаво, нали? (-:

7. безкомпромисно неутрализира свободните радикали, които имат главна вина за стареенето. Или, както казват китайците: пий зелен чай и ще живееш дълго (ама не чак толкоз, че да ти доскучае.)

8. е нафулен с 4 пъти повече витамин С от портокалите! Както и с Р. Still a nice thing. Укрепва стените на капилярите.

9. изхвърля натрупаните от тютюнопушенето вещества, от телата на недните пушачи. Отивам да запаля една и се връщам.

10. таи у себе си и цинк, което го прави подходящ за употреба от бременни. Жени.

11. предотвратява образуването на тробми в кръвта, които не правят друго, освен да предизвикват инсулти и сърдечни удари.

12. е вероятно причина за следната китайска поговорка: „По-добре стой три дена без храна, отколкото един ден без чай“. Простата сметка показва, че е по-добре да не ядеш 12 дена, отколкото да не пиеш чай 4.

[...]

101. Последно, но не и по важност: от две-три години се провеждат изследвания с зелен чай, изучаващи ефективността му при заразяване и развитие на ХИВ. Отново EGCG се свързва с клетките на имунната система, при което не оставя място за проникване на ХИВ. Още не е ясно докъде ще стигне това проучване, но се твърди, че пиенето на зелен чай редуцира риска от заразяване и намаля разпространението на гадния вирус. Освен това в комбинация с конвенционалните лекарства подобрява качеството на живот на заразените.


Всичко зелено трябва да е хубаво. Още за тези красиви, уханни стъркчета живот, поникващи от дълбините на вечно прощаващата ни земна майка, но сякаш пратени от небесата – някой друг път.