мартин на терасата

всичко е пълно. имам предвид, пълно.
и огромно.

.. един покрив, дето не го заключвали и с
него всъщност почнала цялата
история след някаква вечер с някакви люлки и нищо
особено за правене, а дори не било самъртайм още, нали разбираш. една вечер едни
хлапетии търсели покрив – и го намерили.

(или ноември 2005 – 2006 – 2007 – 2008
колко много време и все още тук)
—-

run to your grave ао тук отново понякога за малко

El hombre viene,el hombre se va/
Wednesday, November 5th, 2008 Thursday, November 8th, 2007
Tuesday, November 21st, 2006 Thursday, November 24th, 2005

честно. ще повярвам на всичко.
сами ми кажи едно. или две.
днес е вече топка в корема ми от
ден пълен с колела крачки разговори смях прозявки страх килими котка и свършва ако не почне друг след това още един навъртян километраж олекнал пакет цигари отброяване до понеделник за отежняла кредитна карта но така не може да се каже или една минута диалог определен образ който си намира непреситена ниша в наблъсканата

все едно съм в миналото,в нечие дежа-ву или на снимка.
нов аз в стар блог.

красиво гадно
време, локви като от книгата на Кейв, куци премръзнали котки, ръмéне, което пренавива функциите
на организма ти и настройва параграфи за следващия вой на сърдечната ти система. Пиша само за
тъжни пушещи жени.

And I’m lighter than I’ve ever been

чух преди няколко вечери един щурец на моста
между двете обели. странно наистина

в самоков има люлки за 1001 нощ и листопад, а децата учат изобразително в малки къщички в дворче. мобилни звънят в девическия манастир. всеки ден продължава по два-три, което е ужасно прекрасно. преоткривам трамвайно la oreja de van gogh.
las nubes lloran piedras

Дали по пътя слушам най-великата жена или се мъча да докарам някакво специфично настроение. Системата просто ми убива желанието. Колкото и прекрасни хора да има в даскало, каквито и пичове да са двама-трима от преподавателите, не мога да се примиря с недемократичното отношение към себе си и останалите, и да си зубря тихичко и свя/ито. Г� Е-то вони. Нямам впредвид тревата в тоалетните, а всичко останало. Трябва или да приемам на шега боклука(не красив като третия албум на групата:/) зад гордо развятото знаме на Европейския съюз, или да скапя изцяло. Добре,че има приятели,които да ме изкарват от омагьосания кръг по някое време,

току-що ми хрумна,че мога да пиша тук понякога.

аз: you`re the greatest.
той: thanks, man.

Гласът й остава до късно.
Нейното мнение е за по час.
Нашите сърца искат да бъдат презвети.
Неговият подарък остана въпреки хаоса.
Вашите писма още са наполовина.

пътуването започва толкова неочаквано и червеникаво като пресечен предизгрев, че раницата, която ти побира всичко необходимо и винаги носиш със себе си, сега се оказва безполезно празна. спомените, джанъм,
се събират и без багаж.

Posted in реставрация x Uncategorized forever young | Edit | 4 0 2 1 Comments »

1. веселин к Says:
   November 27th, 2007 at 3:47 am editд.х.?
   1. mimi Says:
      May 6th, 2006 at 10:21 pm editza kakvo stava vapros tuk?plissssssss obqsni mi.pi6i

      This entry was posted on Tuesday, November 21st, 2006 at 1:33 am and is filed under Uncategorized. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. Responses are currently closed, but you can trackback from your own site. Edit this entry.

      1. miu Says:
         November 26th, 2005 at 8:16 pm edithttp://grosni-pelikani.cult.bg/vnemchev/bukovski/duzsd.htm виж това непременно
         1. нели Says:
            October 20th, 2007 at 10:03 pm editмалоумници

            (от октомври, но просто е един вид класика)

честно. ще повярвам на всичко.
сами ми кажи едно. или две.
днес е вече топка в корема ми от
дългото мятане из своеобразни
субективни истини, стигна се до
един момент, в който не бях сигурен
къде и кога съм заради многото
препратки и това го могат само
хората и тяхното изкуство, и
в повечето случаи това е адски
добра причина да забравиш къде си.
а после да си спомниш отново.

обичам си новото вкъщи след
дълъг ден.
обичам дългите дни след
застояването в новото вкъщи.
а няколко крайно прилични песни
ми помагат в последните.

мартин, като ‘мога’

‘if i seem free that’s because i’m always running’

случи ми се едно бягство в промеждутъка между
страниците и реставрирането на сетивата и равновесието -
едно такова средно тежко, по-скоро кратко, по-скоро детско,
надявам се

вътрешно съм доста различен отпреди няколко сутрини,
имам малко повече вонегът от плат и може би достатъчно
улф без да е прекалено,
чувствам се съвсем малко r.e.m. и малко ранни меникс,
но най-вече откъслечни песни и понякога дори само
моменти от песни (начала на втори куплети, когато се
включват втората половина инструменти),
детайли като звук от терасата при вятър или
други подобни,

чух преди няколко вечери един щурец на моста
между двете обели. странно наистина

(бавно, на пръсти, както се казва, макар че не е така при мен,
извръщане на една страна като при фламенко, застиване,
притаяване, living in a house of glass, )