мартин на терасата

сънувах как намирам неотворена опаковка ‘орбит’, от зелените,
а срокът на годност беше минал отдавна.

всяко утро (11) е нов напън. пих кафе на терасата и една майка
отдолу се чу: ‘да, трябва да се прибираме вече, че й се доспа.’

- Странно наистина – каза Дик. – Чувствам главата си толкова замаяна.

това е последното изречение от поне месец насам.
виждал съм го толкова много пъти, че вече ме хваща
леко шубе като стигна до него. но сега ще продължа и
то ще се превърне просто в едно изречение на стр. 5.
замислих се: „а сега какво?“ наясно съм с няколко
неща, естествено, защото си представих края много
добре: рипли ще сподели безмълвно любовта си към
планетата земя; ще убеди дик да тръгне с него и с
чаровната певица от бара, както е постъпвал с всеки
изпратен му инспектор – никой от тях не е напускал
земята. заглавието на разказа – ‘земните момичета са
лесни‘ – ще се появи като отговор на въпроса на дик
‘смятате ли, че тя ще се съгласи?‘ или нещо подобно.
поствам това заради котешката природа на текста.
текстът си ближе и заглажда козината.

лежа и чакам правилните решения за нататък.
пуснах си късните приказки на nouvelle vague и
ядох от китайските бисквити върху хладилника
с бял горещ шоколад. представям си, че съм в
египет и гъстия грис от хора. лекторът днес спомена
борхес и еко и как предпочита аржентинеца, но
сетне заговори за съвсем други неща, а аз
прочетох началото на една източна легенда за
голяма риба-птица. не знам дали ще
мога да задържа кучето на терасата, наистина
не знам. затова лежа и отмятам решенията, това
не става, това не става.

днес сутринта си взех душ

осъзнавате ли колко е смешна пропагандата на любовта;
сам -> нещастен; така се създават хора нищоправещи,
никакразвиващи се, нищопостигащи; любов е достатъчно,

любов и безплатни всекидневници,
милен цветков и нова чанта, и разни неща

станах рано, топъл душ
пръв в новия дом
(който иска по-специално име,
нещо като ‘обетованата земя’
‘зад великата о. стена’)

снощи не ми пусна
и днес завъртях водата с леко шубе

напоследък обичам да чета мария;
пише по- по- по-
браво, м, или – благодарско
винаги е хубаво да имаш кого да
четеш с кеф

взех си душ, не знам дали съм казал
тези дни недостатъчно самотност
за писане липсва ми като цигара или
като любов
но напук се живее толкова по- по- по-

накрая дори стана гореща
жълто и синьо цветовете на практикер
перденце тъй че може да си говориш
с някого в банята докато си вършете
задушевните

благодаря, че прочете този текст
беше крайно нелеп
достави ми крайно удоволствие

*

Днес е отново понеделник; няма шега, няма измама
може би единственото му различно на този тип понеделници е,
че са свободен от лекции ден —> разходки и възможност за
бургаски отскачания

Вчера имах разведряващо пътуване до студ. град,
където – слава – живеят все по-малко от моите приятели
все пак успях да видя общежитието на Валя,
а самото пътуване се случи толкова плавно,
че се завърнах с листа, каркаде, ‘пълен курс за напреднали’
плюс сит стомах

слагам го последно, но ние всички знаем колко е
важно да притежаваш сит стомах и да го поддържаш
в това състояние с помощта на налична техника
(Въй!, трябва да си е казал Господ, когато на седмия
ден създал парти грила; и разбрал, че е добро)

—

Искам да споделя позитивните си впечатления от
Весо – който се стяга за планини, а иначе споделя (идеи и храна),
Мая – която въобще не е зъл тип, както си мислех
преди, а просто не обича мате (:

имам и минусови впечатления, но що пък да не
ги задържа с каишка и нашийник, докато причинителите
им не се осъзнаят като красиви хора; имам вяра, имам !

Нели си празнува у нас рождения ден;
оттук мога уверено да заявя, че шест души
могат да нощуват – вярно, с малко въздух -
в южната стая, а ако имате достатъчно велик човек
като Ася, може да ползвате и терасата
(с пренебрежение към цветята, които биват
обливани)
Посред нощ рожденици и сподвижници не
ходеха до гробищата, не крадоха хляб и не
ги блъска влак; при все това споделят
приятно преживяване

Имам и уишлист: никой да не си тръгва преди 9,
за да не му отварям, а на хлебарките да се позволи
да стават хазяи, защото ще се справят поне малко
по-добре. Благодаря предварително!
Забелязвам: в този период от годината изведнъж
много хора почваме наново да въртим
теган и сара.
затуй препоръчвам да бъдат пробвани от
непосветените и да ги слушат, докато пътуват
с три трамвая и/или четири тролея и единайстка.
при все туй не мога да кажа, че
‘дъ кон’ ме радва много-много.

поздравявам с ‘понеделник, неделник, делник’
и призовавам да обичаме дните, щот са
само 7 !

some songs’ mothers are bigger than
other songs’ mothers

най-смисленото обяснение на заглавието,
което ми е попадало, включва лейди даяна
и майка тереза.

песента-майка >
недоволната щерка >
малката щерка с цигулката >

don’t go wasting your emotion
lay all your love on me

Ето че почна, каквото можеше да почне. Софийският е все
така разностранен, но пък му лъщят прозорците.
Новото вкъщи е едно хубаво място,
което даже заплашва да прелее от хора по-късно.
Защото приятелите ми нещо взеха да излизат много.
Мисля, че след месец най-много нещата ще тръгнат
по старому (демек, като миналия край на година).
Тошко дори кръстосва по нощите, а Валя яде много
глог и не се вижда през шпионката. Една нощ си
пуснах Freelove и на следващия ден Мирослава ми
каза, че пак щели да идват. А тя си има
нова квартира, която е на хубаво място и с руски
котки. Весо също има нов дом, но мебелите му са
накриво, честно казано. Не мога да ги разбера тези
мои приятели. Днес някои от тях са на протест за
природата, постерите за който бяха разхвърляни
по паветата на градинката. Чудо след чудо.
Аз си стоя на леглата и пиша книга за едно куче,
което е муцка извинение да не излизаш.
Нели ще си празнува рождения ден у нас.
Утре идват за бойлера – топла вода.

такъв един неприличен ден ми се случи днес. дълъг и пълен, и ми остана
на кълбо в корема и се гърчи от екстаз. мисля, че заслужава един дълъг
пътеписен пост тип ‘дете’, който пък мисля да не напиша.
в общи линии:
сламчица за мате от спунката, която ознаменува
дългите опити за що-годе пълнокръвно изживяване
на напитката, която можеш да намериш на женския
пазар, от който, освен че йерен така и не си купи жена
след палачинките, които станаха без миксер, също така
се сдобихме със спунката и баля със срамно количество
китайски сладки и бисквити с водорасли, и чайове също
така, които днес закупихме и от магазина до станцията -
жасминово лилавата кутия, мечтана отдавна, и красива
опаковка с куп портокали и шипки – който пък бе в
непосредствена близост до мястото, откъдето си
сбарах въпреки алармата на изхода ето тази красота,
честно, до болка познати песни все едно с нов
инструментал, а останалото го знаеш, а ако не го знаеш,
то няма и да ти кажа, защото колко ли помня, пък и
хич не е за разправяне.

и поздравче за сед: