мартин на терасата

добре дошли в стая 803. моята стая, макар че не беше
моето число.
стая 803 се намира във вхоб Б като Ани – на пръв поглед
това звучи нахално интересно, но всяко нещо си има
забавно обяснение.
‘обеля’ е едно интересно място, но живущите тук спазваме
специален кодекс, според който мога да ви издам само, че
стая 803 е на майната си и ако отидеш до центъра вечерта,
не можеш дасе прибереш.
от стая 417 достига весел смях, но все още не можете да
надзърнете там – по дизайнерски причини.
гледката през терасата също си заслужава, но засега ще
стигнем само до цветята. първо – защото нощем е
по-хубаво, второ – защото искам да причакам някой от
последните пътни влакове с фотоапарат. точно така -
вижда се жепе линията. виждат се също самолети,
хранопровода на метрото и един автобус, който е много
интересен. заради кодекса обаче ще кажа само, че
е някакъв на майната си и дано не се наложи никому
да го ползува.

и тъй. вратата се отваря.

това е един от шкафовете. още не е пълен с книги, но
пък можете да видите работника, излегнал се с кеф
върху балите памук.

креслото доскоро беше затънало в прах и
малки многокраки създания от вътрешни
вселени; сега обаче уютът му отново бачка
и предразполага към писане, стоене с лаптоп
в скута и слушане на ембиънт сетове или
неприключваща игра на шах.

цветята на хазяйката все още са тук – оставени
за тяхна мъка на моя отговорност. крушката е
зелена, което е крайно положително. всяка
истинска стая трябва да е цялата в зелено,
със зелени подвързии на книгите, зелени
крушки и зелени стени.

хубав, хубав клип; хубава, хубава песен

Събуди се и с почуда откри, че продължаващият дъжд мирише на риба. Беше сънувал кошмар с море, което внезапно засипва брега и не оставя възможност за спасение и на най-добрите плувци; това, доколкото можеше да си спомни, беше първият му кошмар с море. И последният ден.

отново съм аз и отново – нищо повече от три минути
и четирсет секунди.

greg weeks – made >
————————

..can make your today
and then take it all away..

ще ми се да те уверя, че това
се случва доста често – нещата
за блогване се насъбират, докато
накрая се окажат напълно несъвместими.
единият начин, който ми идва наум, е
простото изброяване: 1), 2), 3) ..
другият е да заебеш всичко
и да препоръчаш песен.
допълнителни марто-точки
ако песента е известна, но
подлежи на ново въртене.

и не че обичам английския твърде,
но заради ей такива конструкции
си заслужава. (:

R.E.M. – Near Wild Heaven >

Whenever we hold each other
We hold each other
There’s a feeling that’s gone
Something has gone wrong
And I don’t know how much longer I can take it
House made of heart break it
Take my head in your hands and shake it
In this near wild heaven
Not near enough

Living inside
Living inside
Living inside
Near wild heaven

Whatever it takes I’m giving                                                 
It’s just a gift I’m given
Try to live inside
Trying to move inside
And I always thought that it would make me smarter
But it’s only made me harder
My heart thrown open wide
In this near wild heaven
Not near enough

I’m holding my hands together
I’m holding my feet together
I’m holding myself together
In this near wild heaven
Not near enough
Near wild heaven
Near wild heaven

този пост е посветен на едно объркващо съзнание, което често витае в стаи близки до моята. една вечер съзнанието с кални стъпки дойде до мен и разказа своята нелека история. сетне отиде до отворения прозорец и изкрещя ‘може ли малко по-тихо?’

Студент съм, в Нов български, иначе съм от Бургас. Миналата година записах геодезия, ама сега се прехвърлих – не казвам каква специалност. Като ме питат викам, че съм записал „Цвят и същност“. „Цвят и същност, какво е пък това?“. Отвръщам: „Еми какво, философия с биология, за клонирането и такива неща“. И най-забавното е, че ми вярват. Защото в Нов български имало всичко.
И квартирата сменям, братовчедът на Митко ще се нанася при него. Беше в „Овча купел“, до голямата поляна. Яко, ама с много кучета. И сега звъним, търсим, разглеждаме обяви. Още не сме намерили, тъй че ако някой предлага да свирне! Двустаен, към двеста евро, обзаведен /хили се/. Аз иначе сега се занимавам с „Питон“ – това е език за програмиране – и си мисля да пресъздам чрез него една игра на карти. Лъжанка. Нали я знаеш, даваш някакви обърнати карти и казваш, че са два попа. Обаче може да са две тройки всъщност. И става много забавно, защото се случва да се съберат осем-девет дами примерно, всеки дава и иди разбери кой лъже. Чета „Тай Пан“ и се не мога да повярвам, че допреди един век в Европа са се носели вълнени дрехи през лятото. Защото от земята излизали лятото отровни изпарения и имало някакъв зъл вятър, заради който не си отваряли прозорците. Луда работа.

Ела под влака и

така нататък.

или 8 причини да не тъжя за лятото:

1) чаят. да си направиш черен чай рано сутрин или билков следобед, или зелен вечер.
студеният чай определено не носи същото духовно задоволство, а от опит знам, че
помага за всяка (проста) болест.

2) пейзажът. да си го кажем направо – лятото не е много красиво. понася се сутрин и
нощем, но през по-голямата част от деня е една ужасна напечена топка земя. суха и
простовата. това, разбира се, е нарочно негативно описание, за да блеснат на негов
фон още по-ярко красивите есенни цветове. нима има по-красив сезон? по есен е
истинско удоволствие да се разхождаш по улиците, да отиваш някъде или да се
връщаш, затънал в разноцветни листа, разноцветни дрехи и разноцветно небе.
към това следва логично и

3) времето. прекрасно е! идеално! няма я онази жега, от която се потим или ни пречи
да спим – няма ги комарите. все още обаче не е дразнещо студено (поне в случаите с
равноправни четири сезона) и шаловете са по-скоро за гъзария, отколкото за да не
ни замръзне въздухът в устата.

4) времето II. времето за излизане намалява, поне в началото – хората се стряскат от
нахълталия хлад и се изпокриват по дупките си. уж оставаме с по-малко свободни
часове заради учене или работа, а всъщност имаме повече. а тъй и тъй сме затворени,
можем да ги използваме за прекрасни дейности като четене на хубава книга с чаша
1).

5) дъждът. какво по-красиво от него? или по-успокояващо. или по-всеобхватно,
по-истинско, по-вдъхновяващо, по-изпълващо. обичам дъжда. обичам го. трябва
ми. един голям здрав дъжд може да помете и най-гадния период.

4) дишането. това едва ли засяга друг освен мен, но хладния въздух се диша
много по-лесно. (:

6) зимата. ами така е – може да не се съгласиш с никоя от горните точки, да не са
ти по вкуса и да си искаш лятото обратно, но що не вземеш да се ухилиш? ако
преживяваш този сезон неприятно, след него идва зимата и всичко става на киша.
или е просто празно и студено (демек – без сняг), което е още по-нонсенс.
а и с всеки ден лятото отново се приближава. пази си го и му се радвай, докато
израсте и разцъфне със слънчева светлина.

7) любовта. ако си има сезон, не е лятото. не е и пролетта. за зимата – да не говорим.

п.с. – и отново страхът да ти миришат чорапите като отидеш в тошо на вино и несесърдичовече.

пътувах дълго и никъде не стигнах. отляво виждам пак онзи
сборник с outros contos brasileiros, от който си спомням само
историята за влечугото. пътуването започна със слънце,
само за да ме измокри до кости – а сега отново слънце.
пътувах дълго и никъде не стигнах. направих си кафе и си
сложих чисти дрехи.

(но хлебарките са все още само привилегия на софийските
местообитания)

разказ мой в ‘капитал лайт’ днес.
оценявам коментарите.

спалнята е погълнала краката ми ..  >

ИЗБЕРИ ЕДНО ОТ ДВЕТЕ ЧИСЛА! ОТРАЗИ ИЗБОРА СИ НА КОМЕНТАР
(МОЖЕШ И ДА МИ ПИШЕШ(: ) ПЛЮС АКО ПОЖЕЛАЙШ ОБЯСНЕНИЕ
ЗА ИЗБОРА ТИ – ЩЕ БЪДЕ ОТ ПОЛЗА ЗА ТОЗИ ЕКСПЕРИМЕНТ.
/със съдействието на джимп/

СРОКЪТ Е ДО 20 СЕПТЕМВРИ.
ОБИЧАМ ВИ!