мартин на терасата

еми пускам си аз сърч с името и се кефя на адашите -
един си направил сайт с ком, друг във флиртче, от
карнобат човекът, трети в сибир, което е като
флиртче явно, усмихва се там, май и дете си има.
яката работа, както ще каже алекс.
да живеят мартиновците колевците и да
красят държавата. днеска държавата, утре -
света, аха!
та гледам си резултатите на скругъл
(щото гугъл е гаден и след време ще
ни изнудва) и, а, хубава работа – излязъл
ми разказът в ‘сега’. (:
яката работа – отново. че и по-яка тоя път.
въпросният разказ се рди на уъркшопа това
лято с кристин димитрова. имахме да напишем
нещо, в което да присъства конкретно изречение
(последното в разказа). аз тъкмо бях подивял
по ларш собю кристенсен и реших да упражня
стила му с дадената ни задача. той пише
брилянтно – просто, естествено, ама с
взривяващи сравнения.
кристин предложи да го пратя на в-к ‘сега’
за съботната им антология и след малка
редакция последнах съвета й.
а преди малко осткочих до дятото на ъгъла
и си взех вестника. имаше друг разказ.
явно моят е излязал предната седмица.
ето линк, коментарите както обикновено
са култови и някои от тях сами по себе си -
успешно разказани истории :

към разказа >

а за пълното ти естетическо задоволяване ще си
позволя да илюстрирам с една картина на култовия ми
учител по изобразително от френската в бургас -
йордан маринов, който е първата ми
асоциация за маринист.
да ни е жив и здрав дълго още!

вярно е нали
вярно е, нали?
вярно е нали вярно
искам този когото не мога да имам
искам това което не мога да имам
искаме тези неща, които не можем да имаме, и
искаме тези, които не можем да имаме, защото в
крайна сметка хората са просто играчки за други хора
или неща на други, или друг за някого.
можеш да имаш целия свят без един остров по средата на
океана и това ще бъде най-красивото място на света и ще
го има в сънищата ти, и ще си представяш как пясъкът
полепва по гърба ти и как сянките на дърветата там са
четири пъти по-плътни, а слънцето грее все едно те
гъделичка.
не става въпрос за сорта ти – прагматик, догматик,
деец, плувец, стрелец, ловец, мъртвец,
всички искаме това, което не можем да имаме.
докато не го получим.

обори ме!

(пост след бира на гладно; да се вземе предвид)

даже – много ужаси.
ladyhawke се е кръстила на фентъзи филм от 80-те
и две десетилетия по-късно една нейна песен за
горящия париж стана летен хит.
да, бляк. новозенландки и електро поп рок кайнда стаф.
‘dusk till dawn’ малко или много е трети сингъл за
изпънителката-с-алтер-его-банда кайнда стаф,
който има три плюса:
хубава песен. някак си тя е по-скоро блат за
ремиксите, които се въртят повече от оригиналното
парче, но почва по един приятен за ушите ми
осемдесетарски начин (нали!?!)
заглавието е от филма на родригес и тарантино -
онзи култов хорър-трилър-салма-хайек-като-сантанико-пандемониум-танцуваща-със-змия кайнда стаф, който в родната си на-на-на-на-на-америка се е промотирал с не по-малко
яките
“Vampires. No Interviews.” и
“From Quentin Tarantino. From Robert Rodriguez. From Dusk till Dawn.”

третият плюс на парчето, около което се завъртя всичко,
е клипът – отличен пример за отличен клип, за чието заснемане
многото пари са били заместени от една – за сметка на това добра -
идея.
заслужава си гледането.
особено ако сме гледали ‘петък 13-ти’, ‘кошмар на ‘елм стрийт”, ‘челюсти’,
‘тексаско клане’ и другите класически ленти на хоръра, а ние сме.
или просто уважаваме традицията и пародията и тяхното съжителство в една къща.

н.б. – клипът е по-стойностен от повечето актуални хоръри.

към клипа >

от сън да ме събудиш.

харесва ми, че на някои снимки изглежда като хулиганче,
а на други като отракано маце. че гласът й изпълва
пространството и поръдлжава да е малък, тих,
всичко при нея е минималистично – кратки песни,
кратки текстове и малко инструменти, харесва ми,
че разбирам една част от думите, а другите мога
да си измислям. харесва ми, че слага сълзи по хората
от фотографиите.

Алина Орлова – Lovesong
Алина Орлова – Менулис
Алина Орлова – Natural Blues
Алина Орлова – Lijo

като че ли мога да пиша за всичко освен за себе си ако питате правилните хора ще разберете че мога и да говоря за себе си по цял ден  освен ако някой не ме попита а с теб какво става но не мога да пиша нарочно за мен мартин март+нещоси умело е това особено при блогването изисква се специален страх или недоверие особено ако последното е заслужено   уж пиша за себе си а въсщност бягам надалеч във филми песни други хора книги други хора излизания други хора други хора хора а истинското писанезасебеси оставям ненарочно за това което пиша иначе непознати хора измислени или тайно вкарани в различен контекст или с друга спирала за очи там между думите се появявам без март+нещо без дрехи и си личи колко съм красив и грозен никой разбира се няма да разбере за тази самоанализа тайноизповядване защото няма да го позволя освен ако не си го постави за цел и не обели ъглите на буквите обичам да пиша и да пуша обичам но са ми несъвместими едното ми пречи на дишането