мартин на терасата

напоследък планетата ми прилича на групов терапевтичен сеанс
с цел повишаване на самочувствието чрез опорочаване
на случващото (ни) се.
тъй или иначе, щурец.власатх беше един концептуален блог
от октомври две и пета до днес. ако трябва да открия цел
в съществуването му, тя ще е – едно закъсняло порастване.
историята и липсата й продължават в
оризови кощунства.
благодаря!

м като мит и легенда

п.с.- последният албум на the charlatans е напълно страхотен
като wow и напълно безплатен като rar, от xfm.

прекрасно, прекрасно – вън вали като из ведро
и се сгушвам, всички торенти са се свалили,
всички кактуси са живи, а пух мечо(мой хамстер)
яде марули!

турутудутурудутутудутутудудутутутудутуту
дудудудутудутутудутутутудутудудудуту
афтър юф гон ен леф ми крайин афтър юф гон
дес ноу динайин, йул фил блу йул фил саад
(юл мис дъ диръс пал юф ева хад)

разбрах за лъжата, когато бях на четири.
четири е любимото ми число, когато почнах
да помня – тъкмо на четири щях да ставам,
кака ме водеше до детската градина,
качвахме се по стълбичите до храстите,
къпал ли си се на свещ?
мога да разкажа последните страници,
които прочетох, в последния влак, с който
пътувах – или последното, което написах
със синя химикалка
мога, да споделя объркванията си -
от най-различно естество, може би се
колебаят най-често около хората,
близките мен хора, защо и как, и дали,
мога – да споделя чувства: болка,
съмнение, разочарование, несигурност,
мога – да изброя групите, които
слушам в свободното си време,
да изброя тактиките, които съм
начертал на петата си,
мога – да цитирам, да пломбирам,
да откровенича, да описвам,
да придавам емоционалност
на събитието(събитийност -
изсмукана от пръстите) или
да си придавам важност,
защото – това е моето поле
за думи, къпал ли си се на
свещ?
не мога – да кажа това, което
желая, защото – желанието
ми е незаповед за мен
мога – да благодаря
благодаря, за цветовете, ти
доскоро не си падах много-много
по цветовете, подбирах ги в
минимални благотворителни
количества, но сега се храня и
пия цветове, бели гуменки,
оранжева камила на тениска,
къпал ли си се на свещ?
мога – да изброя имената на
наредените вдясно книги

и пак
мор е моят гениално тъжен пророк
i carried
my heart in my hands
do you understand?
do you understand?
а ти,
като призрак тялото ти-огледало на
душата ти измъчено красива
уморено тяло с ожулени лакти
и полуподвижни пръсти и полу-
прозрачно
толкова ранимо, кожата кожа на медуза
молиш се да не угасне
сърцето ми е велосипедист по
дълга зелена пътека

езикът на кортасар е езикът, към който все ще се стремя и никак няма да достигам, езикът, в
чиято кражба се надявам да ме обвинят..

до днес от вчера
очите ти са станали
зелени като крайъгълната
будка за батерии и свещи

а някои редове се повтарят, просто
се повтарят, къпал ли си се на