мартин на терасата

-млъкни-казвам,-мечтая си за места,
където любовниците имат крила.
-за какво са им крила?
-за да летят?
-тъжни са,тъжни са твоите любовници
ако са им нужни крила,че да полетят.
имат достатъчно ръце,достатъчно крака,
достатъчно очи,от всичко по четири
бройки!могат да махат,да се засилват,
да гледат нагоре,а най-добре ще е
да не им пука дори.дали летят или
потъват.
-млъкни-казвам,-мечтая си за места,
където любовниците имат крила.
-това е стихотворение,това е
последното стихотворение,което
човешкият род прочете,то се отрони
все едно въздишка от птичите устни
на вечерта.студена вечер.всеки ред
започва с буква,която някой някога
е издрасквал в ствола на дърво или
е повтарял идиотски,докато заспи,
или е проверявал в речника в едно
от онези безкрайни слабохарактерни
гадаения на влюбените,уплашени до
смърт.
-млъкни-казвам,-мечтая си за места,
където любовниците имат крила.
-смъртта,стига,стъкла,стъкла,стена,
стенание,стон,свършен стих (не)съ-
вършен,синоним на сексуалност в
сатанистична себична страстна с
-млъкни-казвам,-мечтая си за места,
където любовниците имат крила.
-к,к като котки,които каза колко
капризничат.катастрофа,космонавт,
каприз,колко,колкото,кажи,край,
катран.
-млъкни-казвам,-мечтая си за места,
където любовниците имат крила.
-картата.казаното.книгите.
-млъкни-казвам,-мечтая си за места,
където любовниците имат крила.
-знаеш ли,има едно нещо,в което
вярвам от цялата си душа и за което
бих дал всичко да се окаже грешно.
онова от края на “правилата”:
“никой никога няма да опознае
никого”.
четворно отрицание.колкото са
крайниците на твоите любовници.
край.
–
бонус: “любовниците” на артуро коркуера,

             с уместни пожелания:

Докато вървиш

из паркове и градини

само за да целува ходилата ти

есента съблича своите дървета

само за да целува ходилата ти.

Есента те обича като мен

с безброй очи

и като мен

копнее да те

разсъблече като дърветата.

last night i dreamt
that somebody loved me
No hope, no harm
Just another false alarm

last night I felt
Real arms around me
No hope, no harm
Just another false alarm

so, tell me how long
before the last one ?
and tell me how long
before the right one ?

the story is old – I know
but it goes on

някак си душата се разлива с въздишане
полепва по кожата която е история
оплита миглите и очите се отварят само наполовина
ушите и носът са запушени устите се напукват
и измежду тях излизат само истини на лози златни рибки на стада
пръстите извършват само малки повтарящи се движения
и така си тръгваш по улиците с душа вместо кожа
лъщящ разтичащ се трудно забележимо
но с цялата болка на сътворението

м,

лягам до майка да си доспя(радостни са от изненадата), а
когато ставам към седем да направя кафе, още преди да
съм влязъл в хола се чуват гларусите, мирише на въздух,
морски въздух. имам чувството, че за пръв път от известно
време започва нов ден. излизам на терасата – облачетата
като импресионистична загрявка, след малко слънцето ще
почне да се отразява в прозорците. три котки се излежават
на оградата между съседните дворове, след това се разтичат
по тревата една след друга(и четвъртата, черна, която дреме
върху пръстта до куп дъски).

и кактусите ми са цъфнали.

след като се поизлежавам и погледам гларусите да се
прозяват на котките и котките да се плезят на
гларусите, ще си занеса колелото на поправка и после
ще карам из морската, ще си купя чорапи, но няма да
намеря зелени и червени. между другото, знаеш ли, че
всеки път, когато се наложи да избягам, хващам
влака за бургас? и ще се усмихвам като един друг човек,
защото всичко е наред.

няма как – кактусите са цъфнали.

кактусите ми са цъфнали.

кактусите ми – са – цъфнали.

м,

един от моментите, когато шегата за сериала се оказва
твърде подходяща – а този сезон, знаем, е култов.
превърнах се в просяк, не само на мрежа – на докосвания,
на думи, на усещания и т.н. предполагаемите

иначе съм доволен, че надписът на хладилника почва
да функционира(за разлика от самия хладилник),
което не пречи да не усещам почва под себе си.

м,

исках да ти кажа.. искам да ти кажа..
разбирам те за страха, разбирам защо те е страх
страхът идва от неувереността
увереността те предпазва от страх дори зад
картонена врата,
но моята увереност е само една такава врата
за един друг страх две, мой си страх, по-детински и по-висш

исках да ти кажа, искам да ти кажа,
не е съвсем същото, нали
да обичаш и да не бъдеш обичан
или
да не обичаш и да бъдеш обичан
(макар че разменено е само “не”-то)
иливсичкиприсъствияиотсъствияпомеждуим
и това е моментът, когато любовта
заприличва на алхимия, на аеропланиране,
на граматическо упражнение,
когато искам да е просто сладкарство

исках да ти кажа, искам да ти кажа
нека бъдем небрежни цитати от книги с меки корици,
които никога няма да бъдат прочетени докрая
заради собственото си незнание относно края
моето желание да бъда пришит към вътрешен джоб
с карфица със синьо топче и да увия с ръце коленете си
никога няма да премине,
но за да бъдеш щастлив
трябва да ти е по силите да си нарамиш щастието
моето щастие може да бъде нечие друго,
но никога няма да престане да бъде мое
нещата, в които вярвам, които правя -
те са аз и това аз заслужава размисъл, не присъда

исках да ти кажа, искам да ти кажа
колко обичам нощите да ме прекършват
толкова по-съществителни собствени от деня
мога да слушам ябълките в стерео до четири
да чета кортасар с какао до пет
да си мисля да теб до шест
да заспя с птича песен и изгрев в седем
иска ми се денят и нощта да съществуват отделно,
всеки в свое денонощие, за да мога
денем безсънен да живея живота си,
а нощем безсънен да живея себе си
така ще е далеч по-добре,
защото ми се налага да ги редувам

исках да ти кажа, искам да ти кажа,

защо ми умря най-хубавият?

м,

линкът ще се появи тук,
небрежно малко преди
с дете да завладеем чистотата на честотата.

наздраве с какао за същите и още слушатели
от ямбол, петрич, софия, бургас, дармщат, триер + двама неизвестни
и дано да ни уважат и харманли, добрич, ясна поляна и мексико!

един трезво син втори час след полунощието,
което дава трескава писалищна мощ на лудите
дете и весо отново спят, моето малко семейство,
хора не за карти с лица от бял шоколад
ще ми се да беше една идея по-голямо
не зная, не искам да зная немски
не искам да зная друго освен
защо от метрото излизат повече, отколкото влизат
но това утре
остава минута до хибернация
а така добре се спи на дъжд

или
коя е новата песен в “ах, бродуей х2!”?
или
момичето, което пропуши и блогваше в тефтера си,
или
момчето, което беше близо, но го болеше гърлото,
или
ще стрелна камбаните,
или
изкуството е животът, животът е в изкуството(кортасар от кашон 19 + хигиената на убиеца,
целувката на жената-паяк, разкази под линия, а на всичкото отгоре пикник край пътя и парфюмът, в една стая на един рожден ден)
или
джин заради skins на тенис масата
или радиоглави с двуметрови тела откачени хартиени торбички седемнайсет бъди на седемнайсет макаровидните безгръдни шестоноги давай в очите му всичко е в сън приемам-отдавам нова седемнайсет пияно
м,