мартин на терасата

обложката на албума.

първият сингъл.
тук от мартенския микс на captain obvious.

днес се чувствам така,
като случайно хрумнала песен отпреди две години
или като песен, която става велика чак в третия куплет
(като следствие от предните).
като песен с почти ясно заглавие

бургас е толкова познат в началото на пролетта,
когато още ми е хлъзгаво от смяната на часа, недоспиването и dans paris,
следобедно кафе и случаен нет на дивана в детската,
колебая се, недоизмислен нов текст или класически?

мисля, че ще се събудя наистина само ако краката ми влязат във водата
или трябваше да си резервирам днес за не-ден.
And should I fall from grace
here with you?

бритпоп-да!вечер след не-ден.
бира,бира,we can work it out,благодаря
на всевишния dj,бира,we used to be friends,
чувал в общежитие,благодаря на марта с
трите цветни чаши кафе,котаракът феликс
и неговото психеделично свирукане,
довечера – в зала “бг” бойко ламб. и
“еуфония”(щели да пеят елингтън!)

над докторската
дъги,едната бледа.
дава свободно.

излизат измежду керемидите на една от старите кооперации
с изблизани керемиди и лъщящи тавански кападнури, обрамчват
градинката(или моя двор – със стъклени бутилки от горе и от
кошчетата, с тъй много дакелчета мартенички, не те познавам,
малка вещице!), кацат, суркайки се по водосточната тръба на
блока горе вляво от бърлогата. междувременно дъждът напада
излезлите по пуловери настървено и под остър ъгъл.. но това
не би повредило мига, защото обожавам да се къпя мокър и
настръхнал. после ще си взема кóла в стъклена бутилка от
тъжната дама долу, 75 стотинки(а ó-то взех от таг на sigur rós)
.
не вдига.

не бих се съобразявал с книги за астрология и астропсихология,
не бих се превръщал в собствена сянка или чуждо очакване,
всяка песен си знае мисията -
ако си забравил увереността,
удволоствието е взаимно..(:

м като мишена

://youtube.com/watch?v=Wlaruattvgs

искам “бийтълс” на кристенсен без правописните грешки(срамно е
в такава книга да допуснеш неправилно изписани ticket to ride
или can’t buy me love).
-
искам онзи модел крилати оригами и другите детайли на трите часа
в денонощието, които прекарвам сам в просъница.
-
искам да вали само вечер и дългите колкото връзка на анорак червеи
да завладеят ректората.
-
а през деня да е слънчево до полудяване и съвършено за планина.
-
искам уикендите, както съм ги ги наредил – нищо да не пропусна,
но да остане време и за вкъщи.
-
искам по една риба да се люпи на ден, за да не се налагат извинителни
смс-и.
-
искам на стоп, със спалния чувал в действие.
-
искам да нямаме лекции по едно и също време(не че ни спират, но
“вселената в твоя чест” звучи ласкаво).
-
искам всички песни, които почват дяволски добре, да са дяволски
добри.
-
не искам не-дни. не ни трябват. нито не-мигове.
-
искам “котаракът феликс” да тръгне на шаштопа ми!
-
искам френските филми да са по-лесно откриваеми от англоезичните.
-
и всъщност, искам да уча езика, искам оттам дрехите, апартаментите,
книгите в леглото (или е само при онор?).
- -
mais je crains que pour tout ca
tu doives entendre je t’aime

“изилд, сърцето ми алено в теб
изилд, сърцето ми бие за теб
изилд, сърцето ми вие за теб
изилд, сърцето ми гине за теб
изилд, сърцето ме дращи за теб
изилд, сърцето ми екот от теб..
усещам как поникваш там, където шаваше нетърпелива
една птичка с пурпурни пера. на същото място
сънува първия си, най-яркия, макар и сив сън
едно дете, диша спокойно и уверено, докато не ме
успокои, прогонва демоните на завистта и стапя с
полузрящи очи заседналите в оста на света страхове,
не ме оставя да спя, защото в мълчанието на спящите
стеблото се издига дръзко и изпълва стаята – ако има
отворен прозорец, ще се увие и по уличните лампи,
усещам как нещото запълва нищото с хилядоцветна
безцветност и спокойствието на всички емоции в един
миг, изилд, почни да изброяваш имената си, докато
се спускаш надолу и виждаш как светват лампите,
изилд, сърцето ми живо от теб,
изилд, сърцето ми запис на теб,
изилд, сърцето ми иска до теб,
изилд,
докато преброя до едно, ще знам имената ти,
дните от седмицата ни и часовете, които няма
нужда да проклинам..”

did you miss me baby?

radio esperanza 2.0 sofia broadcast soon

музика: alex beaupain-”chansons d’amour” ost
—————————————
нямам нищо за казване. бретонът много ми влиза в очите.
майка ми каза да пера по-често, защото миришат на пот-
виновни са дрехите, че натрупват разни отблясъци и
попиват миризма или вино, които ми се да ще понеса още
малко и да посъберат още малко свят. и тъй нощес пак
със синята квадратирана риза. на pgup-а има
засъхнала бира от удрянето на балона с бутилка.
упражнението по етика беше тъй вдъхновяващо, че
се записах – и седмица от днес(което не е приключило,
понеже не съм се наспал) трябва да съм разбрал
“към себе си” на марк аврелий. вече не пуша. кондуктор
в 280 – ровя идиотски дълго за картата си, вижда, че
е от януари(забавното е, че реши, че е от февруари),
глобява ме. обичам “кабаре”. пия мляко от кутията.
оправих си стаята. все още няма брава. направих
най-накрая теста с парадигмите.
всъщност пиша. особено когато съм сам(или някой
чете доклад). иначе така се увъртам в спомени от
тези дни, че ставам на кукла.

м, still

или ето така.