мартин на терасата

древно поверие гласи, че в навечерието на
новогодишната нощ, докато стискаме
здраво чашите за шампанско и сме
пуснали по изключение бнт, за да
чуем президента и да отброим секундите,
ангелите слизат да си играят.
да се замерят със снежни топки.
да се радват на хорските украси.
да танцуват на коледни песни и
на разделили се брит поп групи,
хванали краищата на белите си поли,
докато фойерверките в хиляди нюанси
оповестяват раждането на нов свят.
а когато си пожелаеш нещо, ангелите
го чуват и, понеже са в превъзходно
настроение, могат да го изпълнят само
с подсвирване или докосване на ухото.
затова си пожелавам: високосна година,
в която никой да не се подстригва
освен след любовно разочарование;
горящи сърца; непознати пътища;
достатъчно пари за книги и вино;
достатъчно думи в главата ми, за да
ги влюбвам; достатъчно истинност,
за да не са нужни лъжи; тишина, но
само колкото да й се наслаждавам;
неизменно здраве, физическо и
психическо на семейни и другари.

на теб не знам какво ще пожелая,
затуй си пожелавай сам накрая!

хи хи

м като марокански бръмбар
(и детската тъй да
не ми се чисти)

31 декември 2007 г.

всеки си има достоверно звучаща теория за бръмченето
на компютъра(аз, неразбиращ и неук, приемам с мъдра
увереност факта, че вътре пиянските джуджета от
светещата къщичка са отворили дъскорезничка, за да
печелят някакви жълтици за вълшебна ракия и да стоят
далеч от жените си).
както и да е, жалко ще бъде да гръмне след шампионските
ми усилия да му върна някакво музикално очарование
отвъд шансони, чалга и арии. за музикални желания може
да използваш коментарите(ако ще идваш, иначе е нелогично)
или -да си го напишеш както упухк в пост, или -да посочиш
значка като влад(о/и), или -да кажеш на френски единично име
на американки изпълнител като мишока.
иначе има стотици торбички за лед, уау.
деси пише, че харесва кронопите и фамите, и
историите за тях, което е победа за
мен и кортасар.
—-
ирта, искаш ли да ме питаш нещо?

forget everything
rergret whatever
i’ll give another smile whatever
been with the same old shoes for seasons
she may never be more
they will break you with joy

forget everything
forgive whatever
feel free to join the wonerers
aargh
you
forget everything no good no bad no truth no sad
forget whatever
hurt and bleed whatever
i give another smile whatever
you talk and turn apologize
whatever

р. самюел е написал тази песен заради
нежеланото си раждане. това не й пречи да
оцветява още много поводи.

всеки ден има своите милонни лица.
всяка монета – обратната си страна.
и както се чувствам съвсем на мястото си,
съвсем спокоен и заобиколен от пропила
в стените памет,
седем минути по-късно мога да се окажа
с ужасно тъп нож, чието предназначение
най-малкото не ще да е за отваряне на
консерви ананас.
най-доброто в случая е да си купиш
восъчни тампони за уши.

the sisters of mercy-temple of love

коледното тридневно приключение почва
с ярка обич към коледните клишета:
имаме насилствено ранно събуждане,
чието явно безсмислие час по-късно
полага начало на конфликтните ситуации,
които са забранени, но не и липсващи.
иначе в една ужасно хладна стая
спя половин час и после нося много дърва
от мазето.
/забележка: трябва да го почистя, защото
има неприлично количество качествена
литература там./
а на осемнайсетия път ти се прояснява
как бъдни вечер няма да се случи мирна
или с джаз, нева ева. и колко прав е холандският
културолог: “отдавна бъдни вечер е празник
не на семейството, а на “кока кола”".

м и нищо повече

п.с.-e-mail tale on its way.!

band of horses-cease to begin

проверявал бях за нов албум, но в крайна сметка разбрах съвсем
случайно. и от изненадата е приблизително седем пъти по-красив.
тази вечер, малко преди три и малко след три, аз слушам по долницата
на старата си нощница и тениската на хардрок кафе барселона.
може би някой друг ще чуе албума(и ще се влюби в петата). може би толкова ще се радва, че втръсналите фрази ще му звучат различно, а обложката накрая ще му захареса.
но в три без нещо-и нещо
азслушам и космосът не е нищо освен мен, албума и енергията между нас.
и с. не е казал онова ужасно определение за любовта, няма каквито и да било караници покрай лова на подаръци, а ранното/насилствено ставане вече е подсъдимо.
и такива работи.
не че не съществуват.
ще приветстват действителността един пробег по-късно.

м, като marry song

съвсем правилно и коледно-допустимо ще е да се каже, че щом на двайсет и втори декември опишеш само хубавите неща, на двайсет и втори декември ще се случват само подобни по настроение и наличие на изящна атмосфера сцени, а и всъщност всяко двайсет и второ число от месеца би следвало не позитивния, но естетически сдържан сценарий.
и, следвайки структурата вляво текст, вдясно – звук,
все още не съм питал майка си
/майка ми! докато прави сиренки,
й казвам “мууминмамен”, но дори
не ме чува/ дали съм карал заушка.

има достатъчно чай, всички плодови
на “туинингс”.

отново е време за “кошмар преди коледа”.
добре че беше представянето на м.,
за да не пропуснем.
а там – гореща сангрия и литературни значки,          jigsaw falling
и всеки чете по един малък портрет.                           into place
не знам как свършват тези приказки.
но клишетата са позволени.                                         радио с коледен
най-скъпото е да пратиш                                              джаз на ласт
поздрави вкъщи.

за ключове нито дума! въобще няма да си говорим
за ключове тази година. изключваме още сънищата
с ключари и кошмарите преди да натиснеш бравата.

годината ще завърши,
в една конкретна стая с може би зелена светлина,
със сладостно многозначното
“следва продължение..”

м като монети, черен химикал
и чаени пакетчета

често ме е учудвало и очаровало
как нещо така трайно и неподчинимо на
повече от наизустяване
като оригиналният запис на песен /пасаж от книга, думи на героиня../
съумява да изпълзи под остатъците
на войни епохи реклами стилове
да се появява неочаквано през няколко години
и нямащи друго общо
хора
да имат своя минута, свързана с все същата песен/../
градска легенда
/не/любопитен факт около записването и издаването
лична история, която трогателно отвежда
мисълта към съвсем друго измерение

това дава сили

единственият проблем, чиято коварност признавам, са неизрядно функциониращите слушалки. също тъй напоследък с позабравен комплект от търпение и нервно потракване по дърво понасям присъствието на повечето хора. те просто не са книги. разбирам, много ясно, че вината не е в самите тях – когато те извайват в материя, не можеш да се провикнеш с току появилия се, дрезгав още глас “искам да съм книга, не ща човек!” (пък и децата трябва да имат двама родителя, а книгите – един, обратните случаи обикновено се несполучливи). така някои се раждат лалета, други – морски кончета с невероятно сини крилца, а трети не стават повече от клечка с аромат на тамян. осъзнавайки невинността на приятелите си, аз все пак негодувам мислено, мълча издайнически, докато предъвквам подхвърлени реплики и вечеринки: защо не може човекът – като книгата – щом разкаже история, на всекиго да я разказва по вече установения начин? защо, или поне така си представям, както ние пътуваме надалеко заради някое прекрасно томче и то междувременно се приближава към сборния пункт, така и хората не се движат другаде освен около оста си? едностранчивата природа на връзката човек-книга също бива за реализация в хорските редици – защото ти може да прочетеш едно твърдение за времето, което никак не ти допада, и даже да промърмориш на четивото си как описаната вътре теория е безумно проста. четивото на свой ред или ще кимне с разбиране, или ще продължи нататък. чужда му е човешката нагласа да се приема всяко чуждо действие като правилно или(по-често) грешно според себичните критерии на индивида. и все в тоя ред.
ето защо – макар и лишен от многогласието и многознайничеството на тълпата – се оказах без време за всички книги. и без пари заради примамливите им корици. наздраве!