мартин на терасата

вече даже не помня как си раних десния показалец този път. а беше днес. купих си по-голяма тетрадка за дневника на чая, защото има има много хубави опаковки(български, обикновено) без етикет или каквото и да било по пакетчетата, тоест трябва ми повече място ако ще лепя цели такива. но пък ще мирише страхотно – представи си книга на лондонския джентълмен, с канела и ябълки в първа глава, неочаквано завещание праща изтръпналите наследници на остров в близост до порто алегре, страниците почват да ухаят на цитрусов плод, а мистериозно усмихнатата психоложка от такуарембо оплита в емпиричните си мрежи главния герой, похотливият им апетит ги подтиква да наемат изолирана дървена къща с тръпчив билков аромат, завръзката е главозамайваща заради непоносимо силния дъх на черен чай от последната глава, богатите и красивите свалят маските си, лицата им отново са боядисани в черно, десет малки негърчета на тази отдалечена уругвайска земя(защото отсега нататък никоя история няма да бъде повече от повторение на някоя предна), жадни за заветното богатство на хитрия дърт предтеча, който сам е предизвикал играта им на котки и мишки, наредил е капаните и наградите плътно една до друга, последната страница вижда оцелели само двама – може би двамата най-неочаквано заслужили тази награда – в задействането на последния капан на играта и двойнствения мирис на зелен чай с грозде.
майка ми цял ден се мае около багажа все едно заминавам за дълго и надалеч. което е приятно все пак. мечо пухчо(хамстер с ужасно дълга, изсветляваща назад козина и ужасно големи тестиси) опита за пръв път мандарина. баща ми продължава един конспиративен замисъл, свързан с успеха ми и възможната поява на лаптоп в бърлогата. “и аз уча теориите за възнаграждение, папа, и аз.”
триумфално завършвам с обновени становища по следните въпроси:
“friends will be friends” никога не омръзва,
филмът по “футурама”(”bender’s big score”) е страхотно завръщане. началната тема звучи свежарски в новия си вариант, а двд-то ще включва и цял епизод с хипножаба

м като мередит грей

ден пълен с колела крачки разговори смях прозявки страх килими котка и свършва ако не почне друг след това още един навъртян километраж олекнал пакет цигари отброяване до понеделник за отежняла кредитна карта но така не може да се каже или една минута диалог определен образ който си намира непреситена ниша в наблъсканата с възпирятия памет някоя песен билет за концерт в центъра на близкото бъдеще пърха и се подсмихва предизвикателно
самотна вечер в бърлогата или l’auberge espagnole или повече-по-малко-никаква коса като всеки един от тях в the russian dolls кафяви панталони на килограм и може ли да преведа някоя от още неизлезлите на туве янсон едни и същи тролове с благоприлични почти винаги навици в напълно детинска или тежка до есенност книга звукът в ушите тън тън дуф тъдъм фиуу имена годишнини и лийкване “лодвг” се разделят на още две “бел и себасчън” без изобел лисицата в снега докато си припомням улица и измъкни ме оттук умирам когато вече отброявам крачките до най-моето възможно легло жените с маските усмивки и боядисани в черно лица които не издават нищо повече от присъствие сърби ме косата виждам си вече бретона последна песен краят на малко досадния вече трети “трева” още глава от “дългият, мрачен следобеден чай на душата” комикс с лисичи тийнейджъри безуспешен опит за медитация проклет бизнес с мантри никой нищо не ти казва клечката свършва(-тамян)

м като месец и малко

аз: you`re the greatest.
той: thanks, man.

А гостната била от онези, в които посетителят не разполага с богат набор от разнообразни развлечения. След като се посмял от сърце на снимката на покойния татко на момичето, сложена в рамка над камината, оставало му само да разгледа албум с изгледи от Индия и томче индийска любовна лирика, след което взел да се пръска от скука.
Лъснал си обувките с една от възглавничките на дивана, взел шапката си от масата да поизчетка и нея, но тъй като с тонва изчерпал интелектуалния потенциал на стаята, Мървин просто се отпуснал в едно кресло, оставил ченето си да висне свободно и се отдал на умозрение. От това му трансово състояние го измъкнали ободрителни звуци откъм улицата, които недвусмислено свидетелствали, че там се завихря епохална битка между поне две кучета. Тръпнещ от радост, Мървин незабавно се метнал към прозореца и се заозъртал, но зрелищното развлечение явно се извършвало пред вънната врата, скрита от погледа му от козирката над входа.
Ако имало нещо, което Мървин за нищо на света не би пропуснал, това било кучешки бой. Много от най-щастливите си часове бил прекарал, наслаждавайки се на подобни сочни развлечения. А съдейки по звукооформлението, настоящото с нищо не остъпвало на най-качествените. Затова Мървин хукнал през глава надолу по стълбите и с рядък замах отворил външната врата.
Както правилно му били докладвали тренираните сетива, стълкновението наистина се водело върху стъпалата на входа. А той застанал на прага и се заупивал от гледката. От край време си знаел, че най-сочните кучешки боеве се случвали в околностите на площад “Ийтън”, където се стичат закоравели екземпляри от артистичните Кингз роуд и Челси, на които можело да се разчита да не адят усилия.
Настоящият сблъсък затвърдил категорично тези негови убеждения. В мача участвали: коктейл от дакел и ирландски териер от едната страна, и космата руска салата от поне седем несъвместими породи от другата. Вдъхновеното сражение продължило близо пет минути, след което рязко секнало, тъй като и двамата състезатели зърнали едновременно проскубана коткаот съседната ограда, и забравили бивши разногласия, единодушно и дружно се юрнали подире й.

п.г.удхаус,рицарският подвиг на мървин,маймунски работи,colibri1993

пътуването започва толкова неочаквано и червеникаво като пресечен предизгрев, че раницата, която ти побира всичко необходимо и винаги носиш със себе си, сега се оказва безполезно празна. спомените, джанъм,
се събират и без багаж.

ао-ао-ао. какво разместване се получава нощем късно щом в изолирбана по горната стена прошумолява поредният тавански дух – или просто хлебарка. месецът започва с толкова много планове, че е ясно, че накрая ще ям само ябълки и ще пия само у приятели. освен невероятно случващите се линч на гости[9-ти] и “контрол“[10-ти в нкд,а няколко дни по-късно в дом на киното], има невинно изскочили предложения, плакатите на света, елфа, която озвучава али макбийл(!), чудесата на кустурица и всичката тази неправилно преведена глупост, стриндберг, документален за линч, екранизация по маркес, инж. даскал г-жа донев, etc. този пост се превръща в пореден рекламен пост, но еуфоричната лудост на автора може да бъде обяснена.
в самоков има люлки за 1001 нощ и листопад, а децата учат изобразително в малки къщички в дворче. мобилни звънят в девическия манастир. всеки ден продължава по два-три, което е ужасно прекрасно. преоткривам трамвайно la oreja de van gogh.
las nubes lloran piedras

x.o.x.o.
sht as shte