мартин на терасата

жените не разбират линч.

платено съобщение(продължава да има макарони,до 2012 или +50-та,по нови данни):

това е едно от многото рекламни лица на най-великия форум въобще :

може би си го забелязал някъде през последното денонощие(или каквото парче от него бе използувано да се намаже битието с въпросната субстанция). веселин много искаше форум, а пък аз много исках да видя какво ще стане. конкретни инструкции за упътване(и опитване) – на самото място, lubricant.whatthefuck.tobeornottobe?!

колко безропотни кичура и квадратчета на шапката ти трябват, за да стане най-детинското възможно със слънце почти до пясъка (защото всичко се оказа пясък накрая, всичко се случва на пясък и пясъкът иска да види свят и през крачолите или джоб на раницата се посипва по пода на банята и дивана) и необходимите, както се разбра, последствия ноу, дюд, ноу уей да се мъчиш да гребеш или поне да си морско прасе, а после да няма тежки изгаряния и си виждам с крайчеца на окото обелената кожа на бузата после (или преди) са софиянки, които познават повече бургазлии от мен срещаме някого и те “о, павеле! той си изпусна автобуса за стара загора” или други такива и се мъчат с дни да напуснат градчето с венера навместо луна, съвсем както аз се мъчех преди да се разкарам дотолкова, че сега да ми се къса сърцето щУрецко за паветата и лампите, и пейките, и морската, и люлките, и котките, и “титан” рано сутрин, и денонощните о-пре-делено. нужното отскачане до отманли след няколко часа, където също си имам едно предимно мое място с фар отсреща и остров св. анастасия, по-нататък имало депеш парти, “ревю” във варненско село, моето си с бягащия цезар и стари книги и хора, флечър и двоумене за квартири.
мостът е кей, извинете. свършва в морето.

.к. “рататуи” е грандиозен.
“лабиринтът на пан” е приятен,но испанците трябва да престанат да обясняват колко мразят франко и да
се насочът към запълване на сюжетните цепнатини(ясно беше, че мерцедес е от съпротивата, а генералът й имаше пълно доверие – носеше му храна, докато се разясняваха промените в стратегията + други такива, които приказната тематика не оправдава).
филмът за “симпсънс” е прекрасен дълъг епизод, може да мине за
1/3 от 19-тия сезон, за да приключат навреме с юбилея.

.л. през вчерашното дванайсетчасово пътешествие до софия и обратно дочетох “чай в пустинята” и “игра на дама” по другия
начин. “последното чекмедже отгоре надолу” е наполовина.
а облаците на връщане бяха ужасяващо неестествени. толкова
красиви, че да не могат да бъдат описани без досег с посредствеността.
.м. продължава да е ерик трюфаз, който не се свени  да използва и китари, и арабска музика. другите са “buzzcocks”.

“това празно пространство за всеки е гроб,
за розата няма живот,
само сянка в сърцето ми.
живея в свят на изолация.“

приеха ме психология от първо, което е готино.

вчера започна третият уъркшоп за това лято
/не последното, надявам се/
с бойко ламбовски, който е любимият ми учител/семинарист,
мисълта му тече бързо през парадокси за пишещия и писането,
често минава през нечия биография или мисъл или цитат,
на моменти доскучава, но след време спомените са само приятни.
утре е моето представяне пред останалите,
тази година не съм писал завършен текст
различен от тема по история,
обикновено в такива ситуации пиша
нещо ужасно в деня на четенето.
творческата атмосфера е доразвита
в стил матрак и чаршафи на пода -
така връзката със земята е по-силна/дори и да няма земя/.
ако живея сам догодина,
точно така си представям квартирата.
таваните били студени.
снощи гледах georgia rule, който се оказа съвсем нелош
въпреки предубежденията ми относно линдзи лохън
и актьорските й умения
в момента тя се бори с наркотиците както хиляди руси актриси с трапчинки преди нея.
“лувън хенд” си почива от плеъра за сметка на френския джазмен
ерик трюфаз, който разхожда гигантски костенурки понякога съвсем спокойно късно вечер, а на моменти все едно попада в някое гето.
французите имат нюх за жив джаз.