мартин на терасата

голямото голо слънце (голо, ако не носиш очила твои или нечии)
стеснява лъчите си мързелив залез време за бира и излежаване
определено идва лятото идва всичко ще оживее дооцелее
златната маска на момичето от календара ще се изплъзне
от лицето му ще свали тежките си сини дрехи за война и веселие
ще се гмурне скачайки от една двеста метра висока скала
искам вода много вода солена и пълна с любов!

14-ят училищен фестивал за испански театър,
иначе казано:
прилично количество скучни дълги речи, които никога не биват преведени правилно нито от бг на есп, нито обратното,
инфантилни игри с рисуване на колони от Велики Преслав, в които наградите са тефтерчета и моливи,
още по-инфантилни и акварелни по душевност деца на европейската общност, изключение правят момичетата от Румъния само,
пиесите стават все по-дълги, тези от Авиля говореха за втората световна, последната беше по-испански сериал от 80-те, задължителната с луди,труп и секс, рускините са хубави, но нямат акцент, и т.н.
+ апартамент, където не съм нужен и се радвам за което. хората си имат своите места
/истинските хора си имат свои места/, където се чувстват добре и това е доказателство, че всичко е наред. не е хубаво да обичаш само себе си, дори и заради това, че обичаш някой друг.
колко е важно да бъдеш неоизгъзицист,
мартин с перука

ако има светлина, най-добре да е настолна лампа.
може би цветът, който разпръсква, има някакво значение,
но то ще е значението на думите, които казват нещо по един и същ начин,
затова приглушеното червено и зеленото на дълбокото море
осветяват едни и същи ъгли. предмети без умисъл. празна чаша от кафе,
в която можеш да разчетеш бъдещите си падения и възходи.
навиващите се около ръцете листа хартия изпадат в същата
обобщаваща предметност/ личностност/ стратегия за измъкване
от лапите на живота-като-капан в съгласуване със самия него.
днес бях на покрив. висок.

понякога слушалките стискат здраво като менгеме главата ми
друг път тя се разнася като акварелни бои навсякъде и нито знам
кои думи са написани правилно, нито знам дали вървя по истинските си улици
нещата просто остават едни и същи и това си е -
крилатата фраза на пиянството, пътуването, преживяването на случки,
които остават неусетени
изкуството отразява тези п-та, които подсъзнанието покорява под перелината си
нещата изглеждат прекалено парфюмирани
или прекалено прости
прекалено пълни празни ползотворни позьорски песенни писмени паметни пакетирани проектирани парализирани
“никой не ме разбира, ще си поръчам и бира”, три и половина
звукът е по-бърз от светлината
по-приспивен
накрая без съмнение ще се озовем в някой роман и само се надявам антиутопиите
да останат настрана от изтритата повърхност на пречистената реалност
/писането вече не става за нищо трябва да си го представяш извън
прочитането на всеки четящ
иначе няма значение/

the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same
the song remains the same …. ! 0<

тези дни репетиции в ранен час и единият актьор пее в “мюзик айдъл”,
а вече знаем репликите на останалите и си задаваме абсурдни въпроси,
за да се подсещаме.
наехме апартамент близо до ндк за престоя ни по време на
първото провеждане на фестивала за испански театър на българска земя
/в момента уча нова история за изпита – терминът “българска земя”
е дискусионен/.
тази сутрин котлонът се беше развалил.
нямаше следи от пито кафе.
такива дни са кризисни за цялото семейство.
последната априлска ваканция.повече няма да има и да искаме,
а не искаме.започвал истинският живот.
много ми е интересно как мирише и дали прави торти за рождените дни.
пропагандирайте любимата си хубава музика
на soulmates never die !

всички карат стария кучи син да се учи
учи се,докато си жив,му казват, имаш още много да видиш
преди да се гледаш отвисоко
взимат му бирата от пръстите
съня от възгланицата
мацката от съня
как се пише,брато,в тези условия на типичен антиутопичен саркастичен
демократичен неоизгъзицизъм?
ех
има още много да учиш