мартин на терасата

кактусите ми скоро ще разцъфтят,в красиви
жълти и бели цветове,ще изпълнят стаята с жълтък и сърцето на крем каралем,
със злато и достатъчно празни листове,за да се подготвя
за изпитите и да напиша цяла книжка с
истории за бърлогата на лисугера.
честването на 50-годишнината на “родна реч” мина много добре
/литературните прояви неизменно се оценяват от участниците си
с “много добре”,което едновременно доказва и успеха на събитието,
и техния опит с подобни празненства с литература и вегетарианско
суши и вино след/
всички харесаха второто стихотворение,което прочетох,
никой не спомена първото.
бяхме настанени в червената къща,попаднах в полустъклената стая
точно до стълбите за покрива.
междувременно запознанства с бютифъл уанс,
както и срещата с други такива,невиждани скоро,
ирта беше модератор на рецитала на 1-вата младост.
с дете се ровехме из около хиляда значки.
тошо ми връчи “присмехулнико пожелай ми късмет”.
катя нямаше нито една грешка на диктовката си по английски.
трябва обаче да грейне малко слънце,
за да цъфнат,мисля.

pause without restrain barren without child
a child is who i was a child is who i’ll die
soot in my hair
and stars in my hands

включванията почват скоро
през зимата няма щурци
само текст

днес маркес навършва осемдесет години

и по този случай правихме диктовка по страницата от “сто години самота”,
където ремедиос умира.
латиноамерика обича маркес,
el pais пусна колаж с историята на живота му
/или “ochenta años de soledad”/.
до края на годината филмът по “любов по време на холера”
ще бъде завършен с три песни участие на шакира.
иначе фестът на брега почна и май ще ходя на два филма.
объркана история.
датите за предварителните в софийски излязоха,
а все още не мога да отказвам една бутилка стъклена бира.

или вторият на clap your hands say yeah,който е вълнуващ и пълен със звук.
макар че дебютният им албум също ме впечатли,
този диск го надминава по всички критерии,които cyhsy сами си създадоха.
песните им са като малки парчета свят,най-вероятно от стъкло,
защото отразяват изпълнени със светлина природни картини,в които
всъщност има хора с градски очи.текстовете допълват
тази атрактивна,магнетична атмосфера с истории на ръба на несвързаността
и метафоричната инфантилност,но се измъкват успешно и даже с по някой
социален изстрел между другото.
влияние-на места вокали от джим морисън и рейдиохед звучене/приятно неизбежно/.
друг плюс за clap your hands say yeah е искреността,която влагат в понятието “инди”,
каквато напоследък отсъства за сметка на имидж и нищо повече.
за доказателство- чуй underwater(you and me) и love song no. 7.

и по теорията за “всяка вечер е нова история”,
на всяка сутрин можеш да се събудиш с ново минало.
тук,на мястото за доводите,обещавам да не ме мързи повече
да си пиша постовете в текстов редактор,
защото понякога се изгубват при публикуване и човек не помни
защо се е събудил нов човек.
но определено имаше нещо общо с обръснатата ми глава
/веселин+4 ножчета+3 пакета кърпички+много пяна,закъснение и т.н./
схемата на справяне с реалността
/като моя основна черта според разказа на сестрата/
тези дни представлява още скици,още рок,още купони,още история
и оскъдно време за което и да било
/най ме е яд за музиката,искам отделен ден за музиката!/
някакви дайрета в главата ми
и човекът-влак.

подреждам книги. значка с робър смит. всичко е пропито от мирис на тютюн с ябълка.
of montreal – hissing fauna,are you the destroyer?