мартин на терасата

един от онези почивни дни,в които почивката идва накрая и може би заслужено,
но преди това има:празнуване на рожден ден,в който трябва да откриеш всички части
на наргилето си,а има и тритомна история на киното до 80-те,”игра на дама” на кортасар,
падащи часовници,много различни миризми,пренареждане на музиката и все в този ред.
събота е ден за следващия рожден ден-на ирта,някакви сърдити на света хора,
пържени картофки и събота си тръгва с влак,неделя идва с такси и олимпиадата по
литература след четири кафета,пада се йовков,чета разказите на място и се опитвам
да поставя на героите им някакви нелепи изпитания пред моралните ценностни категории.
така или иначе,всичко е чисто и имам всичко на “the replacements”,the o.c. свършва,
седмицата също.
само каква седмица!

не ми се спи. имам да върша много работи(от които само свалянето и слушането на нова музика всъщност се случва). вечерта на 20-ти,когато навършвах осемнайсет, ми се спеше, но получавах през седем минути по съобщение и трябваше да спя,чета и трия през равни интервали от време
/но веднъж момчетата стават мъже и това е една добра причина да ненавиждаш алармата сутрин/.
сънувах как отиваме вечерта във вила вилекула и там петя ми казав,че не може да ми сервира бира,а аз й показвам личната си карта,отбелязвайки самовлюбено датата. всъщност имаше друга сервитьорка,която не прояви претенции относно годините.ех.
въпреки че не исках подаръци,ми дадоха червен twinings,собственоръчно направена свещ,едни розови мечета с пожелания за,м,любов,и “softмашина”.
всичко помня.
колко възрастно.

п.с.-забравих значката,която на практика е готина,дете!

за осемнайсет години можеш да спасиш поне хиляда човешки живота. но може и да ги оставиш да се изтъркалят покрай погледа ти като един ден. можеш да стигнеш до сърцевината на мечтите си,да откриеш желанието и с меч в ръка да убиеш сам свойта самота,както го е изпял Д.Воев. също така можеш да затънеш в посивялата сянка на мълчаливите сгради и да чакаш спасението си от другаде.
колко хора те познават по улицата? а то от значение ли е за теб?
на колко хора си помогнал,когато са искали помощ,и колко си наранил?
кои са повече? то от значение ли е за теб? въпросите повече ли са от отговорите,които си събрал по пътя? можеш ли да се върнеш назад и да не се откажеш от нито един свой ден?
осемнайсет години,със своите моменти на еуфория и тъмни дупки,
с приятели, неприятели и пътуване до отчаяното кралство на любовта.
с думи повече от звездите и мечти,които са се случвали или издъхвали в ръцете ти.
осемнайсет години твърд бетониран път..
и абсолютно мъгливата пътека на неизвестното пред краката ти.

the smashing pumpkins

“zeitgeist”

шести студиен албум

07.07.2007

“унищожи разума, унищожи тялото,
но не можеш да унищожиш сърцето!”

няколко пъти се опитвах да пиша тук,но все не излизаше нищо различно. сигурно тази учебна година просто няма да се запълни с друго извън обичайните неща, като трети, четвърти, пети албум или сезон на добра медийна идея, която вече се е изчерпала.случват се работи – всяка вечер е нова история, и все пак поредната начената бутилка е съвършено повторение на предната.
обмислям нещо поне на пръв поглед добро като текст,
което се нарича “сънят”
/преди предпочитах дългите дълго обмисляни заглавия,
сега случайно връхлетялата една дума ми звучи по-удачна/
и както много неща напоследък, е част от красотата на “кюър”
/а те имат по-мрачни и по-поп албуми, и не знам кои ми допадат повече/.
затова ще пиша детайлно.
денят трябваше да почне в десет,след това в десет и половина,
единайсет,и в дванайсет в крайна сметка.
опитах се да изсвиря нещо добро на хармониката,но не се получи
един и същ звук два пъти, затова слушах “the get up kids”
/наистина помагат за разбуждане/,
пуших, пих кафе, разбрах,че съм объркал тома на йовков с този на пелин, и с весо тръгнахме за даскало.
там карахме обичайно незабавни часове, аз писах, драсках,
пуснах валентинка за вассилена от девети “г” или “д”,
която май все пак съществува, четох част от темата за църковно-националните борби през възраждането.
отидохме до “хеликон”,където скоро разсипах цяла лавица,
за да взема илюстровано издание на “магьосникът от оз”.
весо си взе “точка на пресичане” и “холивуд” на буковски,
защото имахме литература следващ час, която минава бавно.
срещата беше в седем и петнайсет, но си търгнахме преди последния по испански, затова трябваше да изчакаме малко.
малката иринка,която дете беше информирала за несъществуваща среща два часа по-рано,дойде с чадър
/да,пак бях слушал “молитви за дъжд”../.
заедно поехме към “вила вилекула”,но там след една забавно-неприятна случка петя вече не можеше да ни сервира бира
/макар че след една седмица ставам пълнозимен/,
след като дойдоха мишо,джубата/той май имаше друга среща,но в крайна сметка дойде с нас/,петя,валя,нели и дете,
се преместихме в “швейк”-а,където имаше тъпа музика,
трябваше да мълчим и играхме на мафия,но май вече взе да доскучава..
после пихме още по една в мишо заедно с джанис,скънк и инж. донев,
и си тръгнахме с различни дестинации и цели.
аз примерно, за да уча за курса в осем и половина утре.
след това-даскало.
след него-таван с вино за трифон зарезан.
другото няма да празнуваме. ще бъдем само половин човеци

мимз,вземи се в ръце!
не,сериозно,оставяй нейде баничката,оближи пръсти и разбий клавиатурата! :р
моите предложения са:
1. вечната война куче върсъс коте – класика! планетарите знаем за кое животинче си, но не всички имат честта да са играли мафия с тебе,тъй че дай една лапа по темата
2. закусвалните. толкова много и стават все по-наясно с модерните компоненти на една добра закуска(шунка,наденица,кашкавал),а и за дизайн ръсват по нещо. обичаш ли бургазлийки и амстердамки или залагаш на класическото?
3. любовта. то май и това е класика. що постове сме опропастили заради върха на сладоледа!
4. какво е,с извинение за непросветените във вече споменатата голяма мафия, за те убият и изнасилят в една и съща нощ(и то в началото на играта!)? (:
5. фотографските нагони на анито спрямо теб.
6. даскалото. това ужасно място,където в един момент рисуваш чертички,а в следващия пътя си.
7. бирата и защо кара светлините да светят двойно по-силно и в няколко цвята едновременно.
8. жените, техните сестри, техните бълдъзи, техните готвачи и котката.
9. опа..исках да кажа, кучето. (;

иначе казано,предизвиквам те!