мартин на терасата

миналите неща са на парчета(колкото и да ги пазя,накрая стават на парчета) опитите са предпазливи без излишни съвпадения трезви и мъдри но подсъзнателно експлозиите продължават усещат се само отекналите потеклите вълни от ехо насън и повече сън до сутринта не идва дневните скучни навици отстрани изглеждат апокалиптично всичко е подредено по имена важност ден на случване и нищо не е на място или по-скоро нещата са на мястото си но на парчета не си представям по-правилна визуалност и не вярвам да е възможна

има нещо много човешко като емоция в този свят.

един ден далеч.

дъждовното време тези дни – разбирам,че отдавнашните ми обувки пропускат,
защото половин година нямаше такива дъждове.в четвъртък ли почнаха?
и си пускам prayers for rain на “дъ кюър” – позната,задъхано истинска,спокойно осъзната,мътно зелена в традициите на един от най-добрите албуми за всички времена. гласът на робърт смит е самият допир на капките с хремавата градска архитектура,а в паузите между един и друг порой капките остават по края на липовите цветове, които гледам през прозореца на третия етаж. същите капки ще паднат всеки миг,но в момента са там-съществуващи и пълни с презрял побъркан липов аромат-и неизбежната им смърт върху нечий голям черен чадър звучи като шега.
иначе се занимавам с бира,хора,рок и история,както обикновено.

е песента днес,а нели се оказа тайният път до нея(благодаря!)
добрите дни се познават по кафето.
в случая е две в едно в чаша,която преди свиреше нещо на шуберт,
а сега стои спокойно върху текста на “ледове” отпреди три години,може би.
i love you but i`ve chosen darkness са страхотни и е жалко,че
за хубавите групи няма повече описателни прилагателни,затова:
i love you but i`ve chosen darkness са мъждукаща мрежеста мидена на вкус
светлина в нелюбовни дни.
тази ваканция се оказа точно това,което ми трябваше
за подреждането на стаи,идеи и срещи.
а шест бири,заек,котка и серенада по джанис на излязъл човек
е достатъчно да победи понеделника.

do you take the non believers?
cause i am

всичко е бързо и няма такова нещо като сън.
19-ти беше рожденият ден на джанис.оставих музиката й цял ден.направих си тениска с първата й снимка,която видях.
вчера имаше една голяма тайфа,достатъчна за голяма мафия,представи си!
и киряков си дошъл тайно,и бира,вино и бял ром фактически.
забравям да помня в момента,когато вече сме у нас(защо сме у нас?)
дете остава да спи,защото си е загубила ключовете в пясъка.
(а на морето какво пихме?сигурно сме пили нещо..)
събуждам се неизтрезнял и отивам така на курса.слушаме донев преди това
и “джими ийт уърлд”.
а “унакс” са задници и използвам прокси-връзка от турция,за да си видя блога.
една дума(засега)- “оз”.

следващото,моля!

или моите “5 неща,които(вероятно) не знаеш за мен”.
защото явно блоговете заместват и лексиконите..
1. от няколко години синхронизирам субтитрите на всеки филм,който гледам с такива. труден за обяснение и дразнещ понякога навик.
2. винаги съм искал стаята ми да е червена.
3. от детската градина си имам една тайна система,която се е изменила с времето,но общо-взето е:
II.II.I.II..I.I..I.I.II..I.II.II
4. имам завършена детска книжка,която за съжаление загубих.тетрадката беше зелена и имаше илюстрации на всяка втора страница, а историята имитираше алиса,но с щурци.
5. косата ми е била червена, черна и лилава.

е,лесно беше.

не мога да пия горещо заради зъба и се уча на дни без нескафе
(а има седем вида нес, има миниатюрни и огромни кутии, опаковки с лъжица, със сметана или легендарната червена чаша).
пиесата за завършването е все още в процес на рольоразпределяне
и трябва да молиш талантливите наистина продължително и учтиво,
за да направят нещо,с което да бъдат запомнени(повечето са риби, което допълнително усложнява нещата. рибите сме депресари. търкаме си подметките.)
а лелята на валя е тук – лелята, която не е виждала от десет години.
срещнах ги в обедната почивка на майка ми и сестра ми,
“искаш ли дюнер?”
“не,искаш ли леля?”
такива неочаквани роднински връзки, като в знаменитата книга на маркес,
която е неловко да четеш без родословното дърво на буендиа.
иначе explosions in the sky продължават да дълбаят в различни красиви части от денонощието пътеписи и диаграми на чувството. веселин ги хареса в час по английски, докато ме подлагаха на разпит за смисъла на живота ми.
вчера със същия гледахме neverwas(с приятна приказна история,но също така любим прийом на дисни студиата),а после и it`s all about love.

взех си “черна книга” на орхан памук.
орхан памук,преди когото турция не бе виждала нобелова, орхан памук,който щеше да влезе в затвора за изричането на исторически факт.
свободата на словото е все още само симпатичен израз.
а името ми е червен заради една блуза.
в момента рисувам върху черната си тениска четиримата приятели,тръгнали за изумрудения град. плашилото е най-трудно,а на български са преведени само четири от книгите за страната оз. колко жалко.

и честита нова година по старо!(:

http://en.wikipedia.org/wiki/July_Morning

в момента земята населяват
човешки същества.

така се казва новият албум на explosions in the sky, който трябваше да излезе на рождения ми ден. изтече в нета и вече го слушам. не знам дали е по-скоро страхотно или тъпо.