Archive for December, 2006
I`ve got dreams to remember
животът ни е платформа и всеки се интересува само от собствената си игра,
като чарли чаплин.
вчера и днес,докато дочитах “последният еднорог”, ядох спагети със сирене + мармалад на покрива на алекс и се разходих за последно из тазгодишните улици на бургас, се опитвах да събера достатъчно материал за поста-равносметка. нали знаеш, да напиша колко дълга ми се е сторила 2006-та(нали 2006-та беше?), колко съм се променил от първи януари и всъщност да съхраня някъде тези спомени, които скоро ще бъдат заляти от други преживявания. ноу море зимните запивания с един приятел, ноу море представления на телефоните и танго с акордеон, ноу море работа на капанче, депеш на живо + надеждата да открия нова генерация въпреки негативизма на вече виделите, ноу море много други работи. абе майната му. пожелавам ви паричката от баницата и не забравяйте, че в промеждутъка между 31-ви и 1-ви се отваря една огромна дупка в небето, която чака да чуе желанията ни.
A song for a heart so big,
God wouldn`t let it live.
May Angels lead you in,
hear you me my friends,
on sleepless roads the sleepless go,
May Angels lead you in.
мартин от 2006-та
music to listen to while writing cyberpunk
искам да подреждам думи,без значение какви са и дали казват нещо,макар че е по-вероятно и почти задължително да се получи нещо със съдържание. търпение, когато земята е толкова крехка, че всяка по-светека сграда в 2 сутринта може да стане на прах за една песен време(даже ако е демо), пеперуди предсказват нечие падение и една тъжна пушеща жена отмества стола, за да отиде да спи, нищо по телевизията, защото никога няма нищо по телевизията и вероятно след една пинкфлойдска песен време ще има само едно шоу, което генетично генерираните мозъци ще пресъздават в необходимите им тематика и поука, а развръзката винаги ще е американска, за да заспиват всички спокойно, да сънуват единствено как спят и да се будят минута преди алармата, ако е радио предаване, то водещият по навик ще ръси положителни приказки за ставайте бързо, сега ще ви пусна някой евъргрийн и знайте,че този ден е вашият ден и само вие може да го превърнете в победа, докато вече търсят пакета “виктори” и бутон за кафе, точка. радио точка. точка на разговора. точка на деня. не ти ли се струва,че всеки път, когато си лягаш, оставаш един ден да се изтече в съня ти, кървейки безпомощно?
You are currently browsing the мартин на терасата blog archives for December, 2006.