мартин на терасата

The Doors – “Waiting for the sun”
Smashing pumpkins – “Today”
Guns`n`Roses – “Welcome to the Jungle”
The Byrds – “Draft morning”
Sting – “Brand new day”/unplugged респективно/
Roxette – “Have a nice day”
The Charlatans – “Try again today”
Hair soundtrack – “Good morning starshine”
Katie Melua – “Crawling up a hill”
Oasis – “Morning glory”
Placebo – ‘Pure morning’
Pj Harvey – “A perfect day Elise”
/need a little time to wake up,отново/
и прочие.

Wild Nights! Wild Nights!
Were I with thee,
Wild Nights should be
Our luxury!

Futile the winds
To a heart in port,
Done with the compass,
Done with the chart!

Rowing in Eden!
Ah! the sea!
Might I but moor
To-night in Thee!

Emily Dickinson

-

-

* Егоистично е да желаеш от другите да те разберат, когато отказваш да говориш на техния език.
..дори да си наясно с тънката червена линия между “кой” и “кого”.
Според Зола “всеки от нас се появява на света само за да произведе своето количество работа и да изчезне”.
Днес беше един от най-хубавите дни в живота ми.
Чакам джулай.
м като милагро

“Не помня име. Намирам друго име
за всяко ято в порива живот.
Отлитат, гледам ги -
красиви, но раними,
напускат хоризонта ми суров”.

* Осъзнай себе си! Няма лице, длан или дори отпечатък, които да значат нещо повече от тленната и болезнена, непоносима форма на милиардните неща.
Бъди вселена в кратко понятие или площ, а не петно от вселената.Осъзнай чувствата си,
защото те са уроци по вървене, но никога не водят към правилното място. Чувствата са
стимулът, който ти дава сили да забравиш
жажда и предсказание, но подценявани, те водят
восъчната отливка до истинското й изпълване – с виното на вечността.

“..за място, където ще те имам
истински,
ще се превръщам в пепел или в гълъб,
ще те поглеждам без да се страхувам,
ще те намирам без вина по кожата си..”

*� азликата между живеенето и обичането е не по-голяма от тази между проза и поезия.
*Единственият начин да се задълбочиш в собствената си вселена е да попаднеш в тълпата, защото самотата е враг на истината повече, отколкото тълпата – между хиляди и стотици души ще се почувстваш по-сам, отколкото в най-бялата, празна стая; така ще осъзнаеш зависимостта и освободеността си от разговори и настроения.

“благодаря ти и те мразя, Господи,
за н е б е с а т а , к о и т о н е о б и т а в а м е ! “

“искам да познавам всеки сантиметър от тялото ти,
както някои познават разстоянието от Загреб до Люксембург, примерно
думите ми не стигат
и погледът не обхваща достатъчно
от и около теб,
защото нещата, които докосваш, ме стоплят,
местата, където отсядаш, са паметници .. “

i`m y0ur face in the dream 0f glass
на десния кец г0 пише.
“първи път преди перс0налн0 п0вт0рение п0ради приятн0т0 пътуване”
s0 fucked up !

бърза мода. бързи билети. бързи влакове.
“замръзвам бавно под леда”.
знам едно със сигурност -
информацията всъщност е най-ценната валута.
а сетлистовете са почти колкото пръстите ми .
мога и още:
Малко момиченце/Little 15

но важното е, че дете е готин гид,
катя върти кухнята като индийски шал
и въобще сме joyful company
.

Вероятно мога да кажа
It`s the end of the world as we know it ,
без да знам със сигурност.
Не е за вярване, че :
* станах в 7.30 в неделя сутрин.
* довечера трябва да уча 1/4 Дебелянов наизуст.
*това няма значение, защото в сряда най-накрая ще завали ракия!!

Междувременно,
Smashing pumpkins звучат неприлично добре в ранни часове и
се надявам да зареждат с енергия за 10-часово въртящ се диск.
-
редакция : 12-часово. И половина!

мартин, №16/

- Тръгвам си! – изкрещя душата, нахълтвайки в хола с два големи духовни куфара в ръце.

- Почакай – разсеяно отвърна тялото иззад един голям зелен диван, – току-що Изабела призна,че бебето е от шофьора и Хулио ще прекрати сватбата май.
(more…)

Дочетох я под астмата, под черното небе, което все едно някой
беше напръскал набързо с поразително много звезден прах
и Млечен път, на ръка разстояние от жабите в дола,
тихо спящите в гробището, щурците във високата, още
непобеляла от безмилостното лятно слънце трева.
Чувах как овцете горе преживят, как завързаните близо
коне пръхтят и как котките се чистят, предейки на пълна луна.
На сутринта прочетох наново началото, за да съм чел
целия “Време � азделно” на Антон Дончев,
заобграден от планини.