мартин на терасата

мирише осезаемо на дъжд – пролетен дъжд с потенциала на причастие
не се учудвам, че не вали само една черна котка върху пясъка
временни пътни знаци и разпилени остатъци от старата улица
и ми е непосилно точно тази вечер да съм нещо по-силно от “O children”
(въпреки че на връщане пак ще съм се правя на “Loverman”,
понеже няма начин)
пак точно тази вечер моите места не съществуват -
именно затова излязох
някои са места за компания,други – за пълния позитив на сутринта
в главата ми освен песента има още
една цигара време, една история, която се пише по пясъците на Аракис,
две истински усмивки, “кола”, шоколад, презерватив,
едно стихотворение на Дикинсън
и прекалено много бъдеще -
един хубав ден, un dia normal, скучен делник
все пак в края на улицата има някаква нова пейка
сигурно закована от други хора без стая и място
нататък са само релсите и мост към минало
с приказни видения и затворнически бунтове
в лампата се блъскат много комари, защото идва лято вероятно
а за пръв път не му се радвам толкова
минават бездомни кучета и хора с кучета,
винаги съм си мечтал да бъда човек с куче
рано сутрин из борисовата или в точно тази вечер-и
тролей “желание” с пътници,гледащи през лявото стъкло
заето такси
две момичета се приближават
аз си тръгвам, защото на тайните места не бива да има непознати
(въпреки че “непознатите са просто приятели,които още не си срещнал”,яко)
и не се случва нищо неочаквано
всъщност

ОСТАВА – “СТОП”

(more…)

знаеш ли за какво ми се иска да пиша?
за меланж за плътно сини очи за научната фантастика и колко е красива също изложбата
на фотографии, която днес бе открита в онова читалище вляво по “булаир” и по-специално за името на картината с ябълката за това как се пият 75 мл. “кола” за пет минути за синьо сирене бира и половина за тигрови луни и кървави очи за дъжда, дето ни нашмули петък за “loverman” – нестихващо прекрасна за това,че мъничко искам да съм Мъника и че не съм онзи Мартин, който сваля стауята, щото е напушен за хубави работи и малко тъжни, изпращания и как в литературата има ненужни интриги и мизерии
Няма как. Просто цялото ми желание за хубав завършек на деня се изчерпа с един пост, после още един и още два-три.. не защото не са хубави – такава трябва да е функцията на един пост – но днес, Весо, не знаех в подробности тази миризлива история.
“Обичам страната, мразя държавата”. Нсбоп въобще не ме притесниха, на политиката не обръщам внимание по причини от сорта на: милото лице на Станишев обяснява, че със спокойствие трябва да се отнесем към поредното решение на съда в Триполи – дали така би се отнесъл, ако той стоеше зад решетките? Но литературата, свободата на словото и неуважението му, вкореняването на тази незаменима красота във финансова машина и нищо друго – как може да бъде приет този абсурден факт в кандидат-членка на Евросъюза за след няма и 2 години?! Няма на свой ред да преразказвам историйката за издателска къща “труд“(по-малки букви ми се ще да използвам за назоваването на тази институция) -
от поста на Весо и линковете там ще ти стане пределно ясно, че: “Труд” не заслужава славата и приходите си; никога повече няма да погледна този вестник(нито баща ми впрочем, макар че го купуваше всекидневно) без значение чия снимка ще има; няма място за подобен подход и гледна точка в 21-ви век!!!!
Честно, иска ми се да имам възможност да направя нещо много по-качествено от редене на недоволствени слова, но не мога. И все пак, сигурен съм, че правата на ик “труд” не са достатъчно чисти и ясни, и все ще се намери някой в тази “държава” да го докаже по юридически път.
Едно е да си говорим как след време ще ни срещне някой чичко и ще каже: “Хей, ама къде така.. Купих ви правата, мои сте!”.
Сега обаче става въпрос за лайна. Много и гнусни.

п.с. – може би си мислиш,че просто се правя на интересен с този си пост. за съжаление, не е така.

хич не искам да пиша тук. знам,абсурдно е.
обаче не правя само каквото искам все още.
и не правя неща, които -да.
искаше ми се гледането на последния епизод да е
малко по-култово(и масово),
като съвършена сцена от първия сезон си го представях
общо-взето.
няма значение, началото е краят е началото
и това ще бъда саундтрак отсега нататък,
няма значение дали ми харесва песента всъщност.
иначе плакатът е налице(двойно залепващо во веки!)
и тъй мечтаният надпис също(моля те идеята да е по-важна от изпълнението!)
то си е клиширано отвсякъде,
обаче там на ъгъла на тъпия стол
наистина се почувствах важен заради хората,които бяха
заради мен. и с мен. и въпреки гадния си характер,
искам да го знаят.
нека тези красиви мигове приключат с “остава”!
“не искам да споря с велики хора”,
и това важи за коментарите също.
лека нощ

м като маркер(текстилен)

�

теорията за нещо-хубаво-може-да-се-случи:
1.ако много искаш нещо да стане,няма да.
2.ако приемеш една алтернатива,но я подминеш пренебрежително,ще.
3.ако не ти мине наум,че нещо може да стане,ще.
4.ако само си помислиш за нещо желано,няма да. дори да се преструваш после,че
си го подминал пренебрежително, а всъщност не мислиш за нищо друго.
5.точка за поощрителните награди(това е частно).

иначе – хубави неща и още хора с билет за “депеш”.
май съм обещал вече да пътувам с двайсетина.
не е за вярване,че този четвъртък свърши,нищо че
това е денят на дъждовни сезони, любов и огромни ореховки.
чувствам се добре, ерика, с тези черни очила
благодаря за пожеланията,благодаря за бирата
(няма да казвам “сбогом”,риба нямаше)
ако някой някога ми подари “лекс” или поне четвъртия сезон,
обещавам да му посветя книга
мисля,че тенеси е бил прав да пише всеки ден
също и че този път нищо няма да развали настроението ми
следва: “портокал с часовников механизъм”

странно е, че номерът с усмихването още помага
нещата са ретро и така по им прилича, ест.
тук си записвам,за да не се налага да си блъксам главата после:
вторник беше девети май, а девети май беше
първият легален щурчовден тази година -
с “тайното място”, неузрелите сливи до даскало и
малко неприкрита невъзмутима тъга.
понякога ми е удобно да съм по-прозрачен,
обаче не се получава заради другите.
43 дни остават до.
идеята за маратон по лежане..не се опитвайте!
генетично ми е заложено.

нещата продължават да свършват с трясък,
но автоматично за хората
си слушам веселата музика
и ми трябва само онази картина с мравките и бурята.
обаче то пак е материално,нали?
жалко..

Благодарение на Ана, се сдобих с доста снимки от представлението ни.
Не мога да повярвам,честно казано,че “El si de las ninas” е вече просто парче история.
Седемте месеца, които отдадохме на пиесата, бяха може би най-красивите досега -
с влиянието на външи фактори, разбира се, но възможно ли е да забравя:

*Ана – най-добрата режисьорка,която познавате(или не), която остана въпреки
заключените врати и заедно с бутилки вино и Viva la Tzatza! Няма да споменавам великите й монолози, когато половината актьори се успят..Нищо няма да си пожелая освен още едно представление догодина под същото оправление.
*Останалите – Алекс, Ани, Стефчо, Здравка, Альоша, Гергана и Виктор. То не бяха оплаквания, не бяха изпитвания, не беше смях през сълзи и репетиции до харакири. Въпреки което те са златни..
*Пасо добле – романтичен, красив и страстен танц. Ъъ, лапсус – става въпрос за: бягане от даскало до залата, танцуване и крясъци от страна на преподавателката, лафче половин час и бягане обратно за някоя си генерална репетиция. С цел победа, ест. Не спечелихме нищо, загубихме по 35 левчета и малко достойнство. А тореадорските дрехи стягат нали се сещаш къде.
*Фактор “затворени врати” – всички, до една. Не, ние не представяме училището, предстаявме всички останали свъхестествени сили на тоя свят обаче. Назови всичко, нужно за създаването на ученическа постановка…. сега обръщаш бутилката и да полее обилно офиса на “У***с”. *в.к.х.*
*Най-маниашкият трип – пътуването с три влака и един наум, продължило дванайсет часа. Историята е дълга и ни трябват кърпички и валериан.
*Open air – представление в баш центъра бургаски. Събра се истинска тълпа и 21,35 лв., които бяха професионално прахосани в небезизвестното капанче “Къдравия”.
*Благодарности на любезните зрители и най-вече – на вечното присъствие на дете и Катя!
Другото..другото не е за думи.

-

Nick Cave & The Bad Seeds – “And No More Shall We Part”

Педро Алмодовар, “Желанието”. 1990 г. – “Ела, завържИ ме!”
———————-
Макар че е едва петият филм на Алмодовар, който гледам, “Ела,завържи ме!” отново ми напомни кой е вторият най-добър(а може би и първият-зависи). На тази история с нищо не й пречи да се случи, макар че никога не би се случила, и може би точно тази непредсказуема правдоподобност е главната деликатна подправка на Алмодовар.
Какво още – добре обрисувани и изиграни персонажи(”Често ви наричат женски режисьор..”), детайлност и яркост на декорите, достатъчна непридвидимост на действието.
Винаги съм се възхищавал на обиграния инстинкт на този режисьор да усети кога е достатъчно – благодарение на което всеки жанр приключва на границата на суетата, а анализът на представените взаимоотношения е точно толкова дълбок, че да не доскучае. Не че то пречи на критиката да обрича всяка по-любопитна творба на модерното кино на клишираното алено определение “клише”.
Историята тук не е най-важното. Ricky has to find a way to reach the love of his life even if he has to tie her down to do it. Иска ми се да опиша някои красиви моменти, обаче това само ще развали удоволствието на някой, който може и да гледа филма.
Интелектуална лигава боза или.. по-специална човешка история?
Е че прецени си! :р�

la historia se ha hecho asi – alianzas, separaciones..
какво се случи с пътния знак? не помня
научавам езика им и това не ме прави един от тях и по-добър от тях
научавам се да бягам от душата си като в книжката на Уди Алън,
но с далеч не така хумористичен ефект
обожавам първия пролетен дъжд – истински, пълен с миризма на
цейлонски чай и тръстика, и неокапалата още шума
честит!
понякога трябва да приемам чуждата болка,пак като в един разказ,
само че отговорът не може да е положителен
страх ме е
жертвите не ги е страх,нали?
уморените коне ги убиват,нали?
ще стана отново д.м. – ясно е и само въпрос на време
и компромисите ще са ненужни
утре ще бъда даскал за малко, “уплътнявайки” един час
с историята на Европа, а денят не е неин все пак
нещата стават малко по-триизмерни
и имам причина да не променям цвета този път
знам,че си е навик,
обаче тази седмица friday`s so fuckin` really on my mind
надявам се теорията за надяването поне сега да не ме оспори

междувременно, песен за научаване на добрите новини:
Donovan – “Celtic Rock”

от днес(07-ми май,45 дни до),
отново имам гуменки, кубинки или без значение терминът,
ще ги облепя с онзи поскъсан руски цирк, ще се разхождам непукистски
и ще респектирам (споко,не си вярвам).
струва ми се,успях да избегна и това клише.
за да се превърна в “съществото, което никой не се занимава да назовава”.
не от страх.
темата на “Cheap thrills” е Foundation на Тони или поне каквото остана
след технологичния ми прогрес.
бира. искам покриви!
след около час се очертава да гледам “Ела, завържи ме!”.
и все пак нищо не почва за разлика от противното.
внимавам какво си пожелавам.