мартин на терасата

не знам доколко е доходоносно и адекватно, но продължавам да си живея
заради истинската истина – през неопределено необмислен период от време
мацвам по кос на масата с надеждата и вярата,че този път знам,наистина знам,
но любезният противник бавно си разкрива тестето, тъй че да се събудя един ден
с чувството, че ето, на – нищо не съм разбрал всъщност!
мразя преходността. покупателната стойност в зависимостта на производството спрямо нея. знаеш: сивото е новото каре, ярко зеленото е новото сиво, деветдесетте са новите седемдесет, някой непознат е нов най-добър приятел, а някоя позната – съпруга. кофти е как тази преходност завладява съзнанието и те кара да въздишаш по..нови готини работи. те може да не са задължително нови, още по-малко готини, но подправката от значение е в случая: carpe diem.много криво разбрано..
всичко стига в крайна сметка до ненаситната жажда. или доза, каквото си щеш общо-взето. нужна ти е още една книга, още едно фасче, още едно дънкено яке, за да бъдеш щастлив! но докато достойнството спада главоломно по скалата на ненаситната жажда, нуждата се почаква правопропорционално – само още два гигабайта, саамо още три малки парченца шоколад, само още четири глътки, докато накрая си признаваме с неохота, че не можем да се справим точно-в-тоя-миг-на-т’ва-място, за да се предадем на програмирания инстинкт за засищане, но – нали занеш – един ден ще бъдем победители!
аз не съм по-добър от някой друг – напротив. аз съм жертва на жаждата. аз съм жаждата. аз съм нищо в усилието да бъда поне всичко. понякога мисля,че пълното засищане на неутолимия поглед е единствения начин, парадоксален и гениален, да се отървеш чист. друг път, по-рядко и в отчаяни мигове, вярвам в пълния отказ. нали се сещаш, че ненаситната жажда е абсолютно превъплъщение на сексуалното желание, щом изведнъж се окаже, че е възможно някой да има три порно канала повече(или прочие примери,които си разказваме насаме). отказ от главни букви, от главни чувства, от главни действия и главно от глава,която да върши нещо. всъщност, липсват ми вечерите, когато с вино биваха посявани пищните плодове на по-нататъшни велики разговори. липвсат ми няколко думи,които е ме накарат да се почувствам гражданин на света и на сърца, но ако подскажа даже малко,те губят значение. липсват ми малки неща. едно нещо, още едно. само една чаша кола. една връзка. една идея. много малки болезнено съвършени неща.и тогава ще бъда щастлив. чакай, само още едно. още едно малко. още едно кратко. още едно красиво. още едно…………………………………………………………………………………………………………………..

………………………………………………………………………………………………………….

моята смърт дойде
с моето раждане
самоубийството на девет главни цвята
и страст,която се прераждаше
кралеубийство с ниска гилотина
и плач на девет неродени тъжни негърчета

те взимат от мен
кръвта, подменят я с кошмари
защото са детеубийци

моето първо стихотворение
по-скоро бе последно
а ти не ме познаваш
защото съм ти призрак
и отговарям на всички имена

моята смърт е времето,
когато устните станат
малко по-важни от думите

и страст,която се преражда три пъти

“Пиши за света..” Еми, добре.. Обаче светът се изплъзва между пръстите.
Най-парадоксалната работа с постването е, че най-важните постове
никога не биват написани – дали заради мрежата любима на “унакс”,
дали заради неплатена сметка или просто от човешки съображения.
Та.. вчера бяхме на първи ред на “� озенкранц и Гилденстерн са мъртви”,
премиера на Бургаски драматичен театър, която си заслужава да посетиш,
ако не ходиш само на комедии (въпреки отлични попадения от сорта на “Е как така ще сме свършили, още всички са живи!” или “Ъ, за какво му е трупът – само да ги трупа!”).
Ези и тура, но по-скоро ези.
Friday`s always on my mind с “� омео и Жулиета” и може би потайно покривно парти. Тези дни си мисля за Непрестанната жажда, но това е тема на отделен пост. Сега – доклад за � умъния и ,разбира се, много

Да се науча да различавам
думите за искреност
от думите за красота!
Да се науча да различавам
ръцете,които прегръщат,
от тези,които помагат!
Да се науча да различавам
погледите,които говорят,
от погледите,които обмислят!
Да се науча да различавам
погледите, ръцете и думите
от куршуми с дегизировка!

Тъй:

петък,10 сутринта/безбожно рано,знам,но остава само една година!!/,нхк – тъпата пиеса най-сетне ще бъде представена пред много души,които нищо няма да разберат, ще танцувам смешното пасо добле, с което в момента Алекс ме тормози във Френския център, и въобще който ще- да дойде и да умре от 45-минутна скука.

деси, пък аз петък имах имен ден :р.очаквай другата седмица много нет и много лични!

дете, мисля, че ще имаме репетиции, но може да се срещнем по-късно като пристигнеш. има вероятност за мирелла и ром!

останалото е душа и тяло, сбъдната “молитва за дъжд” с дъга и половина, красиви хора и красиви неща, за които ми се ще да разказвам, но не си помня стъпките.

фак

Представи си ваканция,в която най-интересното случващо се е Достоевски..