мартин на терасата

Йеа, друже,

отново си вдигам багажа и – ще се видим от другата страна!

15-те ми минути слана продължават на

http://6turec.wordpress.com

робърт джордан каза, че ще пише, докато заковат последния пирон на ковчега му, и се оказа прав. въпреки неприятно бавно движещото се колело на времето в последните няколко тома, неговият магнум опус си остава едно от най-високите постижения на фентъзи литературата – жанр често приеман несериозно, но продъжител на фолклорните и митологични традиции и безсмъртната опозиция светлина-мрак.
“a memory of light” ще бъде завършена по бележки на джордан, които той е оставил в случай на сполетялото го.

“Колелото на времето се върти и вековете идват и си отиват,   оставяйки спомени, които се превръщат в легенди.
Легендите заглъхват в мит и дори митът отдавна е забравен,
когато породилият го век се върне отново.” 

the smashing pumpkins

“zeitgeist”

шести студиен албум

07.07.2007

“унищожи разума, унищожи тялото,
но не можеш да унищожиш сърцето!”

няколко пъти се опитвах да пиша тук,но все не излизаше нищо различно. сигурно тази учебна година просто няма да се запълни с друго извън обичайните неща, като трети, четвърти, пети албум или сезон на добра медийна идея, която вече се е изчерпала.случват се работи – всяка вечер е нова история, и все пак поредната начената бутилка е съвършено повторение на предната.
обмислям нещо поне на пръв поглед добро като текст,
което се нарича “сънят”
/преди предпочитах дългите дълго обмисляни заглавия,
сега случайно връхлетялата една дума ми звучи по-удачна/
и както много неща напоследък, е част от красотата на “кюър”
/а те имат по-мрачни и по-поп албуми, и не знам кои ми допадат повече/.
затова ще пиша детайлно.
денят трябваше да почне в десет,след това в десет и половина,
единайсет,и в дванайсет в крайна сметка.
опитах се да изсвиря нещо добро на хармониката,но не се получи
един и същ звук два пъти, затова слушах “the get up kids”
/наистина помагат за разбуждане/,
пуших, пих кафе, разбрах,че съм объркал тома на йовков с този на пелин, и с весо тръгнахме за даскало.
там карахме обичайно незабавни часове, аз писах, драсках,
пуснах валентинка за вассилена от девети “г” или “д”,
която май все пак съществува, четох част от темата за църковно-националните борби през възраждането.
отидохме до “хеликон”,където скоро разсипах цяла лавица,
за да взема илюстровано издание на “магьосникът от оз”.
весо си взе “точка на пресичане” и “холивуд” на буковски,
защото имахме литература следващ час, която минава бавно.
срещата беше в седем и петнайсет, но си търгнахме преди последния по испански, затова трябваше да изчакаме малко.
малката иринка,която дете беше информирала за несъществуваща среща два часа по-рано,дойде с чадър
/да,пак бях слушал “молитви за дъжд”../.
заедно поехме към “вила вилекула”,но там след една забавно-неприятна случка петя вече не можеше да ни сервира бира
/макар че след една седмица ставам пълнозимен/,
след като дойдоха мишо,джубата/той май имаше друга среща,но в крайна сметка дойде с нас/,петя,валя,нели и дете,
се преместихме в “швейк”-а,където имаше тъпа музика,
трябваше да мълчим и играхме на мафия,но май вече взе да доскучава..
после пихме още по една в мишо заедно с джанис,скънк и инж. донев,
и си тръгнахме с различни дестинации и цели.
аз примерно, за да уча за курса в осем и половина утре.
след това-даскало.
след него-таван с вино за трифон зарезан.
другото няма да празнуваме. ще бъдем само половин човеци

мимз,вземи се в ръце!
не,сериозно,оставяй нейде баничката,оближи пръсти и разбий клавиатурата! :р
моите предложения са:
1. вечната война куче върсъс коте – класика! планетарите знаем за кое животинче си, но не всички имат честта да са играли мафия с тебе,тъй че дай една лапа по темата
2. закусвалните. толкова много и стават все по-наясно с модерните компоненти на една добра закуска(шунка,наденица,кашкавал),а и за дизайн ръсват по нещо. обичаш ли бургазлийки и амстердамки или залагаш на класическото?
3. любовта. то май и това е класика. що постове сме опропастили заради върха на сладоледа!
4. какво е,с извинение за непросветените във вече споменатата голяма мафия, за те убият и изнасилят в една и съща нощ(и то в началото на играта!)? (:
5. фотографските нагони на анито спрямо теб.
6. даскалото. това ужасно място,където в един момент рисуваш чертички,а в следващия пътя си.
7. бирата и защо кара светлините да светят двойно по-силно и в няколко цвята едновременно.
8. жените, техните сестри, техните бълдъзи, техните готвачи и котката.
9. опа..исках да кажа, кучето. (;

иначе казано,предизвиквам те!

миналите неща са на парчета(колкото и да ги пазя,накрая стават на парчета) опитите са предпазливи без излишни съвпадения трезви и мъдри но подсъзнателно експлозиите продължават усещат се само отекналите потеклите вълни от ехо насън и повече сън до сутринта не идва дневните скучни навици отстрани изглеждат апокалиптично всичко е подредено по имена важност ден на случване и нищо не е на място или по-скоро нещата са на мястото си но на парчета не си представям по-правилна визуалност и не вярвам да е възможна

има нещо много човешко като емоция в този свят.

един ден далеч.

дъждовното време тези дни – разбирам,че отдавнашните ми обувки пропускат,
защото половин година нямаше такива дъждове.в четвъртък ли почнаха?
и си пускам prayers for rain на “дъ кюър” – позната,задъхано истинска,спокойно осъзната,мътно зелена в традициите на един от най-добрите албуми за всички времена. гласът на робърт смит е самият допир на капките с хремавата градска архитектура,а в паузите между един и друг порой капките остават по края на липовите цветове, които гледам през прозореца на третия етаж. същите капки ще паднат всеки миг,но в момента са там-съществуващи и пълни с презрял побъркан липов аромат-и неизбежната им смърт върху нечий голям черен чадър звучи като шега.
иначе се занимавам с бира,хора,рок и история,както обикновено.

е песента днес,а нели се оказа тайният път до нея(благодаря!)
добрите дни се познават по кафето.
в случая е две в едно в чаша,която преди свиреше нещо на шуберт,
а сега стои спокойно върху текста на “ледове” отпреди три години,може би.
i love you but i`ve chosen darkness са страхотни и е жалко,че
за хубавите групи няма повече описателни прилагателни,затова:
i love you but i`ve chosen darkness са мъждукаща мрежеста мидена на вкус
светлина в нелюбовни дни.
тази ваканция се оказа точно това,което ми трябваше
за подреждането на стаи,идеи и срещи.
а шест бири,заек,котка и серенада по джанис на излязъл човек
е достатъчно да победи понеделника.

do you take the non believers?
cause i am