мартин на терасата

.. един покрив, дето не го заключвали и с
него всъщност почнала цялата
история след някаква вечер с някакви люлки и нищо
особено за правене, а дори не било самъртайм още, нали разбираш. една вечер едни
хлапетии търсели покрив – и го намерили.

don’t go wasting your emotion
lay all your love on me

този пост е посветен на едно объркващо съзнание, което често витае в стаи близки до моята. една вечер съзнанието с кални стъпки дойде до мен и разказа своята нелека история. сетне отиде до отворения прозорец и изкрещя ‘може ли малко по-тихо?’

Студент съм, в Нов български, иначе съм от Бургас. Миналата година записах геодезия, ама сега се прехвърлих – не казвам каква специалност. Като ме питат викам, че съм записал „Цвят и същност“. „Цвят и същност, какво е пък това?“. Отвръщам: „Еми какво, философия с биология, за клонирането и такива неща“. И най-забавното е, че ми вярват. Защото в Нов български имало всичко.
И квартирата сменям, братовчедът на Митко ще се нанася при него. Беше в „Овча купел“, до голямата поляна. Яко, ама с много кучета. И сега звъним, търсим, разглеждаме обяви. Още не сме намерили, тъй че ако някой предлага да свирне! Двустаен, към двеста евро, обзаведен /хили се/. Аз иначе сега се занимавам с „Питон“ – това е език за програмиране – и си мисля да пресъздам чрез него една игра на карти. Лъжанка. Нали я знаеш, даваш някакви обърнати карти и казваш, че са два попа. Обаче може да са две тройки всъщност. И става много забавно, защото се случва да се съберат осем-девет дами примерно, всеки дава и иди разбери кой лъже. Чета „Тай Пан“ и се не мога да повярвам, че допреди един век в Европа са се носели вълнени дрехи през лятото. Защото от земята излизали лятото отровни изпарения и имало някакъв зъл вятър, заради който не си отваряли прозорците. Луда работа.

Ела под влака и

така нататък.

искам да посветя този пост на марта.
надявам се да го прочете с усмивка,
защото й отива да се усмихва.
имам идея и за подобен разказ,
но постовете поне си ги завършвам.
да го посветя на марта искам,
защото се надявам да го прочете с
усмивка, че й отива като.
и за разказ, да, но постовете поне
си ги завръшвам.
този също ще го завърша и ще е посветен
на марта, и тя ще го приеме с усмивка,
защото й отива да завършвам докрай.
постовете де, не разказите.
тях не ги довършвам докрая.
макар че имам идея за такъв разказ.
отива й да се усмихва на марта,
затова се надявам да прочете с
усмивка този пост.
той на нея е посветен, аха.
на марта.
къде ви е квартирата, марта?

( :