мартин на терасата

(или ноември 2005 – 2006 – 2007 – 2008
колко много време и все още тук)
—-

run to your grave ао тук отново понякога за малко

El hombre viene,el hombre se va/
Wednesday, November 5th, 2008 Thursday, November 8th, 2007
Tuesday, November 21st, 2006 Thursday, November 24th, 2005

честно. ще повярвам на всичко.
сами ми кажи едно. или две.
днес е вече топка в корема ми от
ден пълен с колела крачки разговори смях прозявки страх килими котка и свършва ако не почне друг след това още един навъртян километраж олекнал пакет цигари отброяване до понеделник за отежняла кредитна карта но така не може да се каже или една минута диалог определен образ който си намира непреситена ниша в наблъсканата

все едно съм в миналото,в нечие дежа-ву или на снимка.
нов аз в стар блог.

красиво гадно
време, локви като от книгата на Кейв, куци премръзнали котки, ръмéне, което пренавива функциите
на организма ти и настройва параграфи за следващия вой на сърдечната ти система. Пиша само за
тъжни пушещи жени.

And I’m lighter than I’ve ever been

чух преди няколко вечери един щурец на моста
между двете обели. странно наистина

в самоков има люлки за 1001 нощ и листопад, а децата учат изобразително в малки къщички в дворче. мобилни звънят в девическия манастир. всеки ден продължава по два-три, което е ужасно прекрасно. преоткривам трамвайно la oreja de van gogh.
las nubes lloran piedras

Дали по пътя слушам най-великата жена или се мъча да докарам някакво специфично настроение. Системата просто ми убива желанието. Колкото и прекрасни хора да има в даскало, каквито и пичове да са двама-трима от преподавателите, не мога да се примиря с недемократичното отношение към себе си и останалите, и да си зубря тихичко и свя/ито. Г� Е-то вони. Нямам впредвид тревата в тоалетните, а всичко останало. Трябва или да приемам на шега боклука(не красив като третия албум на групата:/) зад гордо развятото знаме на Европейския съюз, или да скапя изцяло. Добре,че има приятели,които да ме изкарват от омагьосания кръг по някое време,

току-що ми хрумна,че мога да пиша тук понякога.

аз: you`re the greatest.
той: thanks, man.

Гласът й остава до късно.
Нейното мнение е за по час.
Нашите сърца искат да бъдат презвети.
Неговият подарък остана въпреки хаоса.
Вашите писма още са наполовина.

пътуването започва толкова неочаквано и червеникаво като пресечен предизгрев, че раницата, която ти побира всичко необходимо и винаги носиш със себе си, сега се оказва безполезно празна. спомените, джанъм,
се събират и без багаж.

Posted in реставрация x Uncategorized forever young | Edit | 4 0 2 1 Comments »

1. веселин к Says:
   November 27th, 2007 at 3:47 am editд.х.?
   1. mimi Says:
      May 6th, 2006 at 10:21 pm editza kakvo stava vapros tuk?plissssssss obqsni mi.pi6i

      This entry was posted on Tuesday, November 21st, 2006 at 1:33 am and is filed under Uncategorized. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. Responses are currently closed, but you can trackback from your own site. Edit this entry.

      1. miu Says:
         November 26th, 2005 at 8:16 pm edithttp://grosni-pelikani.cult.bg/vnemchev/bukovski/duzsd.htm виж това непременно
         1. нели Says:
            October 20th, 2007 at 10:03 pm editмалоумници

            (от октомври, но просто е един вид класика)

ИЗБЕРИ ЕДНО ОТ ДВЕТЕ ЧИСЛА! ОТРАЗИ ИЗБОРА СИ НА КОМЕНТАР
(МОЖЕШ И ДА МИ ПИШЕШ(: ) ПЛЮС АКО ПОЖЕЛАЙШ ОБЯСНЕНИЕ
ЗА ИЗБОРА ТИ – ЩЕ БЪДЕ ОТ ПОЛЗА ЗА ТОЗИ ЕКСПЕРИМЕНТ.
/със съдействието на джимп/

СРОКЪТ Е ДО 20 СЕПТЕМВРИ.
ОБИЧАМ ВИ!

текстът умее много леко(и досадно)да оставя емоционални петна от недобре облизаните пръсти на притежателя си(едно време правилната дума може и да е била “създател”,сега текстове се раждат толкова непритеснено и нецеленасочено,че може би и притежанието е въпрос на ексцентризъм).непремерено емоционалният характер обикновено вреди на текста,загатнатата несподелена роматичност или липсващата,но предполагаема сърдечна дейност ми се струват далеч по-притегателни.
не е желателно да се пише за текста,освен ако не си отявлен текст-бог(разбирай “създател на шест книги в почивка на седмия ден”). въпреки това текстовете в/у текстове са далеч по-лесни и приятни за създаване,с изключение на тези,които и минута преди университета продължават да съществуват противно на естетическите норми за красота и целенасоченост.за съжаление в случая ще ме познаят чрез един точно такъв,в желателен формат 11 +2 страници,за проверка на “комуникативната компетентност”,”владеене на книжовноезиковата норма” и,аплаус!,”способността(..)за ценностна ориентация,за осъзнаване и решаване на проблеми”.
как да не сънуваш после една потна постапокалиптична драма с текст върху текст по текст,представящ текст за текст,който дори не е добър,а посредствено драматичен и с дублиращи се прилагателни в едно изречение?

p,s: -  header-изображението, навместо досегашния колаж по mellon collie and the infinite sadness, представя в целия й блясък козата от adore като своеобразна тъжно усмихваща се емотиконка към “ерата на невинността” на въпросната група и поздрав към mfdottsal, определил козия албум за любим .