мартин на терасата

честно. ще повярвам на всичко.
сами ми кажи едно. или две.
днес е вече топка в корема ми от
дългото мятане из своеобразни
субективни истини, стигна се до
един момент, в който не бях сигурен
къде и кога съм заради многото
препратки и това го могат само
хората и тяхното изкуство, и
в повечето случаи това е адски
добра причина да забравиш къде си.
а после да си спомниш отново.

обичам си новото вкъщи след
дълъг ден.
обичам дългите дни след
застояването в новото вкъщи.
а няколко крайно прилични песни
ми помагат в последните.

мартин, като ‘мога’

лежа и чакам правилните решения за нататък.
пуснах си късните приказки на nouvelle vague и
ядох от китайските бисквити върху хладилника
с бял горещ шоколад. представям си, че съм в
египет и гъстия грис от хора. лекторът днес спомена
борхес и еко и как предпочита аржентинеца, но
сетне заговори за съвсем други неща, а аз
прочетох началото на една източна легенда за
голяма риба-птица. не знам дали ще
мога да задържа кучето на терасата, наистина
не знам. затова лежа и отмятам решенията, това
не става, това не става.

*

Днес е отново понеделник; няма шега, няма измама
може би единственото му различно на този тип понеделници е,
че са свободен от лекции ден —> разходки и възможност за
бургаски отскачания

Вчера имах разведряващо пътуване до студ. град,
където – слава – живеят все по-малко от моите приятели
все пак успях да видя общежитието на Валя,
а самото пътуване се случи толкова плавно,
че се завърнах с листа, каркаде, ‘пълен курс за напреднали’
плюс сит стомах

слагам го последно, но ние всички знаем колко е
важно да притежаваш сит стомах и да го поддържаш
в това състояние с помощта на налична техника
(Въй!, трябва да си е казал Господ, когато на седмия
ден създал парти грила; и разбрал, че е добро)

—

Искам да споделя позитивните си впечатления от
Весо – който се стяга за планини, а иначе споделя (идеи и храна),
Мая – която въобще не е зъл тип, както си мислех
преди, а просто не обича мате (:

имам и минусови впечатления, но що пък да не
ги задържа с каишка и нашийник, докато причинителите
им не се осъзнаят като красиви хора; имам вяра, имам !

Нели си празнува у нас рождения ден;
оттук мога уверено да заявя, че шест души
могат да нощуват – вярно, с малко въздух -
в южната стая, а ако имате достатъчно велик човек
като Ася, може да ползвате и терасата
(с пренебрежение към цветята, които биват
обливани)
Посред нощ рожденици и сподвижници не
ходеха до гробищата, не крадоха хляб и не
ги блъска влак; при все това споделят
приятно преживяване

Имам и уишлист: никой да не си тръгва преди 9,
за да не му отварям, а на хлебарките да се позволи
да стават хазяи, защото ще се справят поне малко
по-добре. Благодаря предварително!
Забелязвам: в този период от годината изведнъж
много хора почваме наново да въртим
теган и сара.
затуй препоръчвам да бъдат пробвани от
непосветените и да ги слушат, докато пътуват
с три трамвая и/или четири тролея и единайстка.
при все туй не мога да кажа, че
‘дъ кон’ ме радва много-много.

поздравявам с ‘понеделник, неделник, делник’
и призовавам да обичаме дните, щот са
само 7 !

Ето че почна, каквото можеше да почне. Софийският е все
така разностранен, но пък му лъщят прозорците.
Новото вкъщи е едно хубаво място,
което даже заплашва да прелее от хора по-късно.
Защото приятелите ми нещо взеха да излизат много.
Мисля, че след месец най-много нещата ще тръгнат
по старому (демек, като миналия край на година).
Тошко дори кръстосва по нощите, а Валя яде много
глог и не се вижда през шпионката. Една нощ си
пуснах Freelove и на следващия ден Мирослава ми
каза, че пак щели да идват. А тя си има
нова квартира, която е на хубаво място и с руски
котки. Весо също има нов дом, но мебелите му са
накриво, честно казано. Не мога да ги разбера тези
мои приятели. Днес някои от тях са на протест за
природата, постерите за който бяха разхвърляни
по паветата на градинката. Чудо след чудо.
Аз си стоя на леглата и пиша книга за едно куче,
което е муцка извинение да не излизаш.
Нели ще си празнува рождения ден у нас.
Утре идват за бойлера – топла вода.

такъв един неприличен ден ми се случи днес. дълъг и пълен, и ми остана
на кълбо в корема и се гърчи от екстаз. мисля, че заслужава един дълъг
пътеписен пост тип ‘дете’, който пък мисля да не напиша.
в общи линии:
сламчица за мате от спунката, която ознаменува
дългите опити за що-годе пълнокръвно изживяване
на напитката, която можеш да намериш на женския
пазар, от който, освен че йерен така и не си купи жена
след палачинките, които станаха без миксер, също така
се сдобихме със спунката и баля със срамно количество
китайски сладки и бисквити с водорасли, и чайове също
така, които днес закупихме и от магазина до станцията -
жасминово лилавата кутия, мечтана отдавна, и красива
опаковка с куп портокали и шипки – който пък бе в
непосредствена близост до мястото, откъдето си
сбарах въпреки алармата на изхода ето тази красота,
честно, до болка познати песни все едно с нов
инструментал, а останалото го знаеш, а ако не го знаеш,
то няма и да ти кажа, защото колко ли помня, пък и
хич не е за разправяне.

и поздравче за сед:

Събуди се и с почуда откри, че продължаващият дъжд мирише на риба. Беше сънувал кошмар с море, което внезапно засипва брега и не оставя възможност за спасение и на най-добрите плувци; това, доколкото можеше да си спомни, беше първият му кошмар с море. И последният ден.

17:45, сеп 07, нд <бягащо човече>
показва лентата горе,
аз ще добавя:
леглото, света троица, веселин отдясно
той същият ме запозна що току с тайния блог
на свой таен приятел, чието приятно съдържание
ме вдъхнови да блогна от софия
от туй чудно място с проскърцващи дъски
където един игнат днес пръска нет
(вярваме, че са на море
също като нашите бъдещи красиви хазяи)
тези дни са много приятни по домашно му
не съм завършил нищо освен чашата си чай
но си пиша и попивам идеи като прегракнала суха гъба -
такава като тук, да, гъби без тримесечната си доза веро
днес оцених марвин, който всъщност е мартин
оцених и картареску (прости писатлю ако ти е друго името
на втората съм още)
призраците продължават да са вътре
имам съмнения че са свързани по някакъв начин с дишането
и липсата на такова защото нещата започнаха в еднакъв момент
страх ме е да пея да
ама аз си знам че мога
за довечера се очертава един мишу
четири машини двайсет бири нещо такова
денят не ще да приключва нито лятото
не знам за останалите 240,458,282 града на света
но тук слънцето пари като дупе на лаптоп
има много за разказване, но ще го запазя за
вечерта, в коят седнем на пода и ми подадеш
бутилката джин
той ще е сикс сенс макар че савой е по-хубав
защото традициите са за да се създават
а сетивата да се изпиват
благодаря ти че прочете този текст
един ден ще ти дам автограф върху листо
защото истинските неща са малко

вчера започна третият уъркшоп за това лято
/не последното, надявам се/
с бойко ламбовски, който е любимият ми учител/семинарист,
мисълта му тече бързо през парадокси за пишещия и писането,
често минава през нечия биография или мисъл или цитат,
на моменти доскучава, но след време спомените са само приятни.
утре е моето представяне пред останалите,
тази година не съм писал завършен текст
различен от тема по история,
обикновено в такива ситуации пиша
нещо ужасно в деня на четенето.
творческата атмосфера е доразвита
в стил матрак и чаршафи на пода -
така връзката със земята е по-силна/дори и да няма земя/.
ако живея сам догодина,
точно така си представям квартирата.
таваните били студени.
снощи гледах georgia rule, който се оказа съвсем нелош
въпреки предубежденията ми относно линдзи лохън
и актьорските й умения
в момента тя се бори с наркотиците както хиляди руси актриси с трапчинки преди нея.
“лувън хенд” си почива от плеъра за сметка на френския джазмен
ерик трюфаз, който разхожда гигантски костенурки понякога съвсем спокойно късно вечер, а на моменти все едно попада в някое гето.
французите имат нюх за жив джаз.

денонощието спира да подражава само на себе си и
заспивам в дванайсет,после в два,после в четири,
в пет и половина,няколко дни в такъв ужасен (без)ритъм
по-късно не издържам да карам колело сутрин преди сън,
купувам закуски на семейството,да не се сърди,
най обичам изтерзаните объркани сутрини след проливна нощ,
когато продължава да ръми,по улиците се разминавам само
с таксита,в морската има само възрастни(усмихнати,бодри,
съвсем противоположно на типичния градски образ за
“баба в автобус”,примерно-поздравяват се и се оплакват
как няма вятър,а всъщност има),на моста-само стари рибари,
с въдици с по няколко куки,хващат по четири-пет сафрида
наведнъж,небето е мастилено на цвят,водата е зелена,
ама една такова зелено..като водорасли,все едно няма нищо
друго в нея,освен мъртви медузи и водорасли,
проспивам другата част от деня,будят ме за излизане или
вечеря,и нямам никакви спечелени битки напоследък,
защото битки въобще няма.

м:астор пиацола
л:лъвкрафт
тв:вероника марс