мартин на терасата

честно. ще повярвам на всичко.
сами ми кажи едно. или две.
днес е вече топка в корема ми от
дългото мятане из своеобразни
субективни истини, стигна се до
един момент, в който не бях сигурен
къде и кога съм заради многото
препратки и това го могат само
хората и тяхното изкуство, и
в повечето случаи това е адски
добра причина да забравиш къде си.
а после да си спомниш отново.

обичам си новото вкъщи след
дълъг ден.
обичам дългите дни след
застояването в новото вкъщи.
а няколко крайно прилични песни
ми помагат в последните.

мартин, като ‘мога’

днес сутринта си взех душ

осъзнавате ли колко е смешна пропагандата на любовта;
сам -> нещастен; така се създават хора нищоправещи,
никакразвиващи се, нищопостигащи; любов е достатъчно,

любов и безплатни всекидневници,
милен цветков и нова чанта, и разни неща

станах рано, топъл душ
пръв в новия дом
(който иска по-специално име,
нещо като ‘обетованата земя’
‘зад великата о. стена’)

снощи не ми пусна
и днес завъртях водата с леко шубе

напоследък обичам да чета мария;
пише по- по- по-
браво, м, или – благодарско
винаги е хубаво да имаш кого да
четеш с кеф

взех си душ, не знам дали съм казал
тези дни недостатъчно самотност
за писане липсва ми като цигара или
като любов
но напук се живее толкова по- по- по-

накрая дори стана гореща
жълто и синьо цветовете на практикер
перденце тъй че може да си говориш
с някого в банята докато си вършете
задушевните

благодаря, че прочете този текст
беше крайно нелеп
достави ми крайно удоволствие