мартин на терасата

в духа на празниците, направи ми подарък.

научи ме на сън.

мога да си пожелая толкова много книги и дори
няма да прочета докрай всичките. отдавна искам дебело
кожено яке, от изкуствена кожа. чаят никога
не е прекалено много..

този път обаче няма да поискам друго. освен да
ме научиш как се заспиваше.
как се преминаваше
от работното, будно състояние към това абсолютно
примирение на сетивата и подмяна на вертикала с
хоризонтал, абдикацията на мисълта, застиването.

как се потъваше, как се потъваше.
как се оставаше там продължително време, след извъртането на
минималния набор часове. как се оставяха
тези и следващите да отминат, да прекратят набързо
бъденето си без никакъв спомен – освен едно лице
насън. как се ставаше накрая, с бавно отваряне на
очите и нахлуване на ятото на шепота или може би
с рязко изправяне, или пък с дълго въргаляне в
завивките по време на нещо красиво.

научи ме на сън.
призив. молба. молитва.

научи ме да заспивам, когато мога да не заспивам,
и да спя, когато мога да будувам.

винаги съм завиждал на ирина флорин.

не може да е толкова трудно,
наблюдавам останалите, бързо заспиващите, докато
още пресявам деня си наум в застинала поза.
не може
да е толкова трудно да не спиш прегърнал – а пък как
лесно се свиква.
не може да е толкова трудно. никога
не ме беше страх от тъмното, страх ме е само да
загася лампата.
и затова, затова просто ме научи.
но няма да го направиш, нали?

защото си зает със своя собствен сън.

This entry was posted on Friday, December 4th, 2009 at 3:44 am and is filed under точно така. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.