имало едно време ..
.. един покрив, дето не го заключвали и с
него всъщност почнала цялата
история след някаква вечер с някакви люлки и нищо
особено за правене, а дори не било самъртайм още, нали разбираш. една вечер едни
хлапетии търсели покрив – и го намерили.
This entry was posted on Wednesday, November 19th, 2008 at 4:24 pm and is filed under посветен. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.
November 19th, 2008 at 6:08 pm
хахахахахаха колко малък бил света, познати лица тук и там и всъщност мисля си, че ние с теб се познаваме)))
November 19th, 2008 at 6:54 pm
да, ама на мен тошо ми каза, че не се.
November 19th, 2008 at 10:01 pm
как така ти хрумна изведжън за това така хубаво и спокойно място с първи ред изглед към билла?
а последният път, уви, беше заключено. с катинар.
November 19th, 2008 at 11:44 pm
ми да, обаче пък моите смътни спомени ми казват друго. нищо. ще вярваме в т.)))
November 21st, 2008 at 3:54 pm
съкилийнико, съблогнико, съквартиранте, съгражданино, колега, събрате, брате!